Доц. Иво Христов: Това правителство е продукт на договорка между ГЕРБ и ДПС

Кабинетът навърши 100 дни. Изпълняват ли се заявките за реформи или целта е по-скоро да се убеди обществото, че управлението е стабилно?

- Това е така. Аз мисля, че целта на този заем не е да се направят дълбоки структурни промени на дизайна на българската икономика. А дизайнът на икономиката ни е ужасяващ. Ако погледнете структурните баланси на тази икономика, структурата на българския износ и структурата на българския внос, ще видите, че това е фасон на страна от развиващия се свят. България, за 25 години, от относително модерно общество, се срина в непознати за тези географски ширини предмодерни състояния. Вижте демографската структура, вижте социалната, вижте образователната, на здравеопазването и ако щете, вижте менталността. Господстващата менталност. Ще ви стане ясно, че страната се тласка къде зорлем, къде не, към някакво европейско издание на африкански юг.

Как си обяснявате поведението на по-малките партии в управляващата коалиция?

- Власт. На тях ще им се дадат трохи от привилегиите на властта, за да мълчат. Погледнете двете ключови сфери – съдебна реформа приключи с един документ без стойност, наречен стратегия, а за здравеопазването не са извършени никакви сериозни крачки. Причината е много проста. Подозирам, че двете сфери са свързани персонално и икономически и зад тях стоят мощни интереси, които са заинтересовани статуквото да остане такова, каквото е в момента. Тези момчета, които заявиха, че ще правят големите реформи в тези сфери, в най-добрия случай не искаха смяна на статуквото, а участие в статуквото.

Обществените настроения като че ли се поуспокоиха. На какво да се дължи това? На одобрение или на апатия?

- На апатия. Хайде да не се лъжем. Първо, протестите, които доведоха до втория кабинет "Борисов", са продукт на едно активно малцинство. Големи обществени групи въобще не са участвали в тези процеси. Второ, елементът на манипулация в тия протести е повече от очевиден. Трето, в медийния дискурс рязко намаля температурата и това показва, че в българското общество липсват автономни критични центрове, които да бъдат безпощадни към всякакъв вид безобразия. Те са образно казано на remote control от властващите и хората, които разполагат с реални властови, икономически и медийни ресурси. И не на последно място, това правителство, както вече казах, си купува спокойствие и време. То не решава проблеми, защото решаването на проблеми означава да заеме позиции и да влезе в конфронтация. На второ място с новите финансови потоци, които се задават, то ще корумпира не само себе си, но и една значителна част от обществото, за сметка, разбира се, на нашите деца.

Вярно ли е, че без тези 16 милиарда лева заем, държавата ще фалира или това е умишлено подсилена прогноза на управлението?

А как да си обясним високия рейтинг на кабинета в социологическите проучвания?

- Нека да се разграничим. Социологията е сериозна наука и няма нищо общо с рейтингите. Това, което се представя за социология, т.е. да мерим рейтинги на кой да е, не е социология. Да не бъркаме демоскопията и свързаната с нея обществена манипулация за социология. Социологията изследва реални съществени дълбочинни социални процеси. Когато някой говори, че социологията е в меренето на рейтинги или е некомпетентен, или е злонамерен, или е комбинация от двете. За съжаление, голяма част от нещото, което се представя на пазара като български социолози, е точно това – комбинация от двете. Няма нито един сериозен анализ за структурата на българското общество. За това какво се случи с него през последните 25 години. Какви са трансформациите в него, а те са ужасяващи. За това не се говори. Ние се занимаваме с рейтинги.

Ще се върна към въпроса с финансирането. Българската икономика е спряла да произвежда каквото и да било. Тук почти нищо не работи, освен някоя фабрика за автомобилни уплътнения, което се отчита като огромен плюс – това, че поредният чуждестранен инвеститор в селото "X” е създал фабрика за производство на гумени шайби.

Светът отива към шеста технологична вълна. Говорим за изкуствен интелект в индустрията, за трансформация на социалния и на трудовия капитал, за съвършено други нива на технологично развитие. България отдавна е слязла от тоя влак с всички произтичащи от това последици и тъй като ние нямаме модерна икономика, няма съответен потенциал и капитал, който да я обслужва. Това води до сриване на системите на образованието, на здравеопазването, на социалните системи и оттам всичко останало. Не можете да решите системен проблем, като се занимавате само с един елемент от системата. Тъй като в България икономическата среда е тотално деградирала, имате закономерна деградация на системите на образованието и на здравеопазването. Във всяка от тези системи започва нездрав растеж, който аз оприличавам на тумор. Да вземем образованието - имате 54 висши учебни заведения в страна, която има 5,5 милиона реално пребиваващо население. Има драстично разминаване между официалната програма и скритата програма на съответната сфера. Официалната програма, да речем в системата на образованието, е да имаме повече и по-образовани кадри, които да обслужват какво – българския бизнес. Кой бизнес?! Доминиращият български бизнес, ще прощавате, е за смяна на мръсни чаршафи.

А IT индустрията, твърди се, че там сме едва ли не сред водещите страни.

- IT промишлеността в България се развива така, както се развиваше в Индия преди 10 години – аутсорсинг, естествено. Това не е развитие на IT промишленост за страна, която правеше нелоша икономика в областта на електрониката преди 20 години, страна, която имаше космическа индустрия, включително и още има спътници с български апарати. А скритата програма на българското образование няма нищо общо с официално декларираната. В голяма част от българските провинциални центрове нямате вече източници за генериране на икономически доход, освен държавата, която преразпределя ресурси по корупционен механизъм. Част от висшите учебни заведения играят тази роля. Те се явяват клъстери, около които набъбва да речем търговия на недвижими имоти, наеми, заведения, проституция, наркотрафик, областни управители, свързани със съответните назначения, свързани със съответната сфера, например образование. Мога да посоча хиляди такива случаи. И това нещо се нарича българско висше образование. Тази година ще имаме 58 000 абитуриенти, а българските висши учебни заведения са отворили 70 000 свободни места. И най-важната заповед на всеки уважаващ себе си ректор в България е вече да се затварят вратите, защото ще влезе някое куче и ще вземе да завърши.

На какво се дължат тези проблеми? 

Често се дава за пример Естония и реформите, които тя успешно приложи.

Това е захарчето. Да ви кажа ли, че например в Латвия населението е намаляло с 50%. В Литва – с 30%. Какво правят огромна част от тези хора – работят в консервните фабрики в Англия или в Германия. Не се говори за процесите на деградация там.

Защо на България не й помогна и членството в ЕС?

- Българската висша партийна номенклатура преди 20-25 години ни поднесе спектакъла, наречен преход с един много прост мотив. На нея много ѝ се искаше да бъде приета в световния западен елит. За тая цел тя беше готова на всякаква подлост, тъй като тези хора, последното нещо, с което се отличават, беше какъвто и било сантимент към страната, в която живеят. Вижте къде са децата им, къде са им парите и ще разберете къде са техните интереси. Второ, в това отношение под формата на евроатлантически и евроинтеграционни процеси, всъщност вкараха страната в третия свят. Те клекнаха пред всички желания на Световната банка, на МВФ (т.нар. Вашингтонски консенсус). И за непосветения беше ясно какъв ще бъде резултатът при приватизация от типа, който се прилагаше и в Бразилия, и в Аржентина. Още в началото на '90-те години бяха изначално прерязани като с нож възможностите в България да бъде създаде демократичен капитализъм с широка средна класа, базираща се на реална собственост, с реално действащ дистрибутиращ пазар, защото това не е икономически, това е политически въпрос.

Когато имате силна средна класа от собственици – дребни, средни, които са като база за сериозен едър бизнес, не можете да ги манипулирате. А точно това противоречи на основния принцип на скритата програма на българския преход, а тя се изразява в следното – бившата висша номенклатура от съсловие без собственост, да стане класа със собственост. Не казвам, че те искаха да развиват тази собственост, те искаха да бъдат рентиери и да печелят от това. Следователно имаше комбинация между вътрешната животинска алчност и геостратегическа слепота на нещото, което ни управляваше в предишните 45 години, съчетано с външната геополическа поръчка да бъде елиминиран един потенциален реален конкурент и тази страна да се превърне в това, в което тя е в момента.

И как изглежда България в момента?

- Зачистена е от всякакви видове високи технологии и индустрия. Тук са имплантирани молове и респективно се раздават европейски помощи на 200 избрани семейства и това се нарича действащ евроинтеграционен модел. Защо се учудваме, че за периода между 1989 и 2000 година, в България са ликвидирани 2 милиона работни места. Горе долу толкова са нашите гастербайтери навън. Този процес беше градиран с дива престъпност, която има очарователното наименование "организирана". Много често задавам въпроса "От кого?". Организирано едни прочистиха други и някои даже ни управляват в момента. Второ, съдебната ни система. Когато приватизацията ще се превръща в пир в безлунна нощ, последното нещо, което вие искате, ако контролирате процеса, е да имате силна съдебна система, защото това означава лявата ръка да отреже дясната. Напротив, имате нужда от съдебна система, която да не ви залови, а да легитимира вашите разбойнически действия. Затова имаме такава съдебна система, която трябва да легитимира статуквото. Не на последно място, ние имаме такъв тип изкуствена партийна система, която не отговаря на основното предназначение на т.нар.нормално политически партийни системи. Там е казано, че те са представителни. Чии интереси представлява българската политическа система? Интересите, които те твърдят, че представляват, не са техните действителни интереси, а техните действителни интереси никак не са за показване.

- Очевидно е, че хората, които са бенефициенти на статуквото, най-малко ще имат интерес това статукво да бъде разрушено. В България има политическа каста, а не класа, политическа, просто защото не знаем как да го наречем по друг начин – в България няма обективни предпоставки за реална политика и затова аз се отнасям с огромно презрение към деленето на ляво и дясно в България. Това, което се беше самонарекло лява партия беше фронтменът на българската олигархия, а на тези, които се наричат десни, половината им лозунги са левичарски. Вземането на заем е типичен пример. Когато виждате, че ситуацията е много зле, но тя ви устройства, като един наркоман, вземате поредната доза, но този път я увеличавате, и то в пъти. Разбира се, изходът ще бъде летален. Тази система може да бъде променена само по два начина. Или с външен геополитически шок, или чрез пълната ѝ имплозия. Не експлозия, защото в България няма условия за революция, експлозия и всички аналогии с гръцката СИРИЗА са абсолютно безпочвени. Това е умиращо общество, а не общество, което е в състояние да отстоява собствени интереси. 

Възможно ли е лявото течение, което се формира в Европа, да увлече и нас?

- Възможно е дотолкова, доколкото в момента имаме симбиоза между българската посткомунистическа олигархия и европейската брюкселска олигархия. Те много се харесаха. Използвам марксистката терминология – по класов инстинкт се харесаха. Една голяма част от тях се инсталираха в Брюксел и се чувстват чудесно, а даже някои от тях ще стават шефове на ООН дочувам. Този брак по сметка започна много рано. Още в началото на '70-те години. Наблюдаваме любов втора, трета генерация вече. Техните деца, техните внуци. Говорим и за двете страни. Второто нещо, което следва да бъде казано ясно, е, че ако има шанс тази мъртвешка хватка, в която сме, да бъде разрушена, е отвън, а не отвътре. Смятам, че това, което може да се случи в Европа, е по пътя на доминото, защото СИРИЗА и Гърция не е проблем на Европа. Гръцкият дълг възникна като користна любов по сметка между двете страни. Кредиторите много добре знаеха, че длъжникът няма никога да плати тоя дълг, а длъжниците никога не са имали намерение да го плащат. Очевидно е, че имахме скрита програма на цялата тази операция и тя беше много проста. Гръцката олигархия в лицето на основните политически кланове взема тлъсти комисионни, а кредиторите в лицето основно на германски и частично френски банки, мислеха да вземат Гърция на остатъчна стойност. Никой не отпуска на фалирала държава 300 милиарда евро кредити. Но гръцкият пример е опасен, защото би довел по принципа на доминото, до срутване на политическото статукво по целия южен фланг на ЕС – от Гърция до Португалия. Това ще засегне директно една от двете основни държави в ЕС – Франция. Френската икономика е изключително нездрава. Франция се крепи на страхотни еквилибристики около единия процент, плюс-минус в икономиката. Да не мислите, че френската икономика е по-здрава от испанската. Всеки, който е запознат с процесите там, знае, че това е публична тайна, за която трябва да се говори, като в "Хари Потър" - "името, което не се споменава". При още един Charlie Hebdo, още една взривена църква, джамия, или синагога, ще доведе до това, че Марин льо Пен ще спечели президентските избори още на първия тур. Това ще означава вече политическо земетресение за Европа, помитане на европейската върхушка, която стои в Брюксел. А тя, между другото, в момента изпълнява много интересна операция. Под формата на европейски проект в момента ни се представя една трансатлантическа и най-вече наднационална върхушка, която няма отечество. За тях Европа не значи нищо освен 300 милиона индивиди, които да бъдат манипулирани, да бъдат консуматори и да изпълняват програмите, които им се свеждат. Тази Европа, този ЕС и този модел на европейска интеграция е процес на транснационалните корпорации и няма нищо общо с "Европа на отечествата" на генерал Дьо Гол. Тъй като те владеят обаче медийния ресур освен грамадните финансови ресурси, те имат и процес на стигматизация. Всеки, който се опитва да критикува този модел, веднага бива определя като социалист, комунист или фашист и най-вече антиевропеец. Аз мисля, че този модел не може да продължи още дълго поради две причини. Първата е, че той е изчерпал своя икономически лимит. След рухването на съперника на изток, той просто се разшири на изток. Това са количествени, но не качествени интеграции, той си спечели време с разширяването на изток, при смилането на източноевропейските общества и техните икономики. За периода между 1990 и 1998 година по данни на ООН от региона са изнесени към 200-250 милиарда долара. Очевидно инжекция за старите икономики. Но това е същото като с наркомана – поредната доза, но не смяна на модела. Лимитът на този нездрав растеж приключи, източното разширение приключи. Неслучайно вече въобще не се говори за разширение на ЕС. Не на последно място, това ще доведе до назряване на основното противоречие за европейският политически, икономически и социален модел. И той гърми в най-слабите звена – в най-слабите икономики и в най-обременените общества, в южния фланг на ЕС, но пълзи и нагоре. Гръмне ли и във Франция, нищо не може да бъде гарантирано. Няма начин да не ни засегне и нас.