Няма законодателни бариери пред усвояването на пустеещите земи, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на кръгла маса за проблемите и перспективите пред опазването на земите в страната.
Според министъра на земеделието обаче данък върху пустеещите земи трябва да има и от министерството ще направят такива предложения, заяви Греков.
"До края на май месец ще направим експертна група, която да работи върху законодателни промени, свързани със земеползването. Готов съм да създадем работна група за закона за комасацията", обясни министърът. Според него законът е закъснял и е трябвало да бъде направен още през 90-те години.
"През последните години е направена особено голяма крачка в обработването на земите. Пустеещите земи са много малък процент от тези, които не се обработват. За съжаление, 60 000 дка са част от тези бели петна и част от тях се използват незаконно.
Получените средства от тях в общините са около 15 – 16 млн. лева, което е незначително, ако се използват законосъобразно", допълни Греков.
По повод това кои земи ще имат данък, министърът каза, че промените в българското земеделие тепърва предстоят. Експертната група ще реши за данъка и ще има промяна в закона, ако се налага.
Друг основен проблем за земеползването, според проф. Греков, е разпокъсаността на земеделските парцели след възстановяването на собствеността им. Средният им размер всяка година намалява, а в момента е 5,5 дка на имот, съобщава агенция "Фокус”. Това, според министъра, затруднява управлението на земеделските земи и повишава административните и стопански разходи.
По думите му у нас има два подхода за справяне с тази ситуация. Първият е уедреното ползване. Настоящата законодателна рамка разрешава ежегодно създаване на масиви и ползване по споразумение между ползвателите или служебно, когато такова не е постигнато.
За стопанската 2013 – 2014 са стартирали над 1700 процедури. При добра воля на ползвателите може да се договори и дългогодишно ползване на масивите, защото законът позволява ежегодно актуализиране на вече сключените споразумения.
Сроковете на арендните договори за създаване на масиви за ползване са предмет на частно - правни отношения, но законът забранява да са по-кратки от четири години, което е предпоставка за защита на двете страни. Политиката на управление на държавния поземлен фонд, е за дългосрочно отдаване под аренда на държавните земи, като за последните години отдаването на земи от фонда, се е увеличило два пъти, допълва земеделският министър.
По думите му земите от фонда се отдават под аренда с различни срокове на договори, в зависимост от културите, които ще се отглеждат през този период. Съществуват не малък брой договори за трайни насаждения за срок от 20 и повече години. Усвояването на пустеещите земи е въпрос на наличие или липса на конкуренция”, допълни министър Греков.