Гръцката преса за българския ход за „Бургас-Александруполис“

След 17 години преговори, забавяне, замразяване и повторно затопляне на проекта, в крайна сметка изглежда, че петролопроводът "Бургас-Александруполис" няма да се реализира.

Вчера българското правителство реши страната да се оттегли от проекта, след като преди дни той най-накрая получи положителна оценка за въздействие върху околната среда от българските власти.

Ходът на София, макар и очакван след месеците протакане, се оказа, че не е бил сведен до знанието на замесените страни. Атина отказа да коментира решението на София, като подчерта, че не е получила никаква официална информация. Ето обаче как гръцките медии коментират развоя по случая.

Вестник "Вима" пише, че проектът е бил парализиран заради българската страна и, че вчерашният ход на София за окончателно оттегляне от плановете за изграждане на нефтопровода не е изненадващ.

"Навтемборики" обръща внимание на думите на министъра на енергетиката Трайчо Трайков, че България излиза от проекта, защото останалите участници не си спазвали ангажиментите. Вестникът цитира и гръцкия заместник-министър на околната среда Янис Маниатис, който заяви, че ведомството му и въобще гръцката страна не е била информирана за решението на българския Министерски съвет.

Той обаче изтъкна, че Гърция не е променила позицията си по проекта, на който гледа като на стратегически избор, който гарантира енергийната сигурност в Европа.

Още в началото на месеца, преди да бъде оповестено решението на София да се оттегли от проекта, в. "Катимерини" коментира, че идва край на многогодишния сериал с петролопровода. Авторът Ставрос Дзимас писа, че днешното българско правителство е включило "Бургас-Александруполис" в по-общата си игра на откъсване от руско влияние и закрепянето ѝ към западните енергийни интереси. "Руснаците, вбесени от триковете на Борисов, проучват и други възможности, а Атина ще трябва да приеме идеята, че проектът пропадна", отбеляза Дзимас.

Под заглавие "Окончателно корабокрушение за Бургас" вестник "Та неа" окачествява решението на София като "хроника на една предизвестена смърт". Официално българското правителство твърди, че е взело решението да се оттегли от проекта заради резултатите от проучване на френската банка Societe Generale, която е съветник на консорциума, поел изграждането на проекта, според която той вече не е икономически целесъобразен.

За всички обаче, които следят близо 20-годишната сапунка, продължава "Та неа", е ясно, че става дума за претекст. От 2009 г. нататък, след като Бойко Борисов стана премиер, стана пределно ясно, че петролопроводът не го интересува и че той става част от играта за откъсване от руско влияние и присъединяване към западните енергийни интереси.

Вестник "Кердос" в статия под заглавие "България взриви петролопровода "Бургас-Александруполис" изтъква, че България, която е най-бедната страна в ЕС, е решила да излезе от проекта с аргумента, че не бил достатъчно икономически целесъобразен.

В същото време българското правителство обяви за "проект от национално значение" газопровода "Южен поток", който се очаква да транспортира до 63 млрд. куб. метра природен газ годишно от Черно море до България и впоследствие до Централна Европа.

Вестникът отбелязва, че според български анализатори Русия нямало да реагира много остро на българското решение, тъй като вече е основен доставчик на петрол и газ за България чрез руската "Газпром". Единствената рафинерия в България се контролира от руската "Лукойл", а атомната централа, която произвежда 40% от електричеството на страната, също е строена от Русия.

В. "Елевтеротипия" също коментира, че с хода си България се опитва да направи крачка напред в усилията си да се освободи от пълната зависимост от руските енергийни интереси, макар че в същото време преговаря за изграждането на атомна централа с руско участие и си сътрудничи с Москва по газопровода "Южен поток".