Пазарните сътресения бяха прозрачно режисирани

В света витае несигурност и това умело беше използвано. Това мнение изрази проф. Чавдар Николов по време на пресконференцията "Задавали се нова глобална криза?" в БТА. Според него кризата на пазарите в последните седмици беше режисирана и при това "доста прозрачно".

Кредитните агенции са в основата на предизвиканите сътресения – заради сваления рейтинг на САЩ се разклатиха книжата на Италия, Испания и другите европейски пазари.

"Не трябва частни агенции да се разпореждат с геостратегии. Сега империята ще отвърне на удара", допълни още професорът, визирайки намаления рейтинг на САЩ от страна на Standard & Poor's.

Кризата приличаше много на истинска, но липсваха фундаментални фактори – банкрути и глобална неплатежоспособност. За криза говореше само ниската цена на петрола и поскъпването на златото, но всичко се случваше на базата на слуховете.

За съжаление, не сме си взели поука от кризата през 2008 – 2010 година, коментира още икономистът. Големите проблеми остават – няма промяна на световната финансовата инфраструктура, минимални са критериите за здравословно състояние на фирмите.

САЩ например има голям проблем – безработицата. Оттам идват ниските доходи и потреблението, и ипотеките продължават да "гърмят", а и строителството не върви, коментира проф. Николов.

За света пречка ще се окаже и очертаващата се липса на научно технологични пробиви, които биха дръпнали икономиката при ограничени ресурси.

Проф. Ганчо Ганчев допълни, че основната разлика между кризата от 2008 г. и сегашните сътресения е, че липсва икономически натиск към политиката, както беше преди три години. Тогава фалитът на Lehman Brothers наложи политически действия. Сега е точно обратното – дългите спорове в Конгреса за лимита на дълга повлякоха икономически действия.

Неяснотата от последните седмици ще доведе до забавянето на икономическите процеси в света, допълни още Ганчев. Първо ще бъдат засегнати Съединените щати, а след това и Европа и може би основно Германия. Има дори забавяне в Китай, където проблем е и инфлацията.

България и кризата

На страната ни кризата трудно ще ѝ се размине - държавата дължи 500 млн. лева на бизнеса, растат проблемните кредити, коментира проф. Чавдар Николов. Не се състоя уравновесеният бюджет и започнахме да харчим резерва, финансовото министерство не планира да сключва външен заем, липсват точно поставени приоритети пред икономиката.

Финансовият министър Симеон Дянков коментира, че приоритети за нас са селското стопанство и туризма, но според проф. Николов това не е правилно. Не може държавата да се развива без индустрия и промишленост. Пример е Гърция – тя "изсимулира как се прави развитие на тази база и после падна на мястото си".

"С тази приоритизация на икономиката хората ще отидат там, където могат да реализират потенциала си", допълни още професорът.

"Нямаме достатъчно ресурс да определим туризма като водещ сектор", коментира и проф. Ганчев. Достатъчно е да погледнем картата и колко е голямо Черноморието ни, допълни той.

В момента разчитаме основно на износа, но той се възстановява заради експанзията в Германия и Близкия Изток. При навлизане на кризата в тези региони ще се забави и нашата икономика.

От 2005 до 2008 година пък основният двигател бяха преките чуждестранни инвестиции. Сега не можем да разчитаме на това, защото чуждият капитал напуска България. Към момента успяваме да привличаме чрез ниски данъци и евтина работна ръка. Обаче този ресурс за конкурентоспособност е вече изчерпан – не можем да наложим по-ниски данъци, а дори и сега сме най-бедните в ЕС и не можем да намалим още заплатите.

Може да се разчита донякъде на вътрешното търсене, но хората не смеят да харчат и държат парите си в банките, допълни още проф. Ганчев. С други думи липсват фактори, които да изведат икономиката ни напред.

Хвалбите за финансовата стабилност ще ни изиграят лоша шега. Страната ни не беше включена в "Плана Маршал" на ЕС, който подпомага използването на европейските фондове и намаляване на държавното съфинансиране по проектите. "Губим стотици милиони, което е зле на фона на кризата".

Намаляването на фискалния резерв също беше критикувано от икономистите. Свиването му и неползването на външни заеми увеличава финансовата уязвимост на държавата.