Проблемите с електрозахранването в региони, където въздушните електропроводи са заменени с кабели, поставени под земята, на практика няма. Така мрежата става независима от атмосферните условия и до проблем може да доведе единствено момент, в който някоя фирма започне да копае в участук, където има такива подземни електропроводи без да се съобрази с факта, че там има кабели. Ако такива ситуации няма, аварийноста спокойно може да се каже, че е сведена до нулево ниво. Това стана ясно от думите на заместник-председателят на Съвета на директорите на "Електроразпределение Юг" Гочо Чемширов.
Към момента 28% от мрежата на дружеството е вече подземна. Това е направено в региони с повишена аварийност и основно в Родопите – в района на Кърджали, например. Там вече дори и при лошите метеорологични условия през зимата аварии и прекъсване на електрозахранването няма или са изключителна рядкост и са причинени от човешка намеса. Този тип електропреносни мрежи обаче са доста по-скъпи от въздушните по стълбовете – костват 3-4 пъти, а понякога, в зависимост от сложността на терена, изикват дори и 10 пъти по-голяма инвестиция, отбеляза Чемширов. Той допълни, че през миналата година за полагането на кабели под земята са изразходвани 3.065 млн. лв. По-големите реализирани такива проекти през 2017 г. са в районите на Асеновград, Стамболийски, Поморие, Ямбол и Елхово. Проблемите при реализацията им, освен по-високата цена, обикновено са тромавите и дълги процедури за получаване на разрешение за строеж, както и труднодостъпните местности в някои райони – основно планинските. Също така инвестицията на такива места трудно се изплаща предвид малкото на брой клиенти заради по-рядката населеност, както и абонатите, които имат жилища, които рядко се посещават и съответно имат много ниска консумация – съответно почти не плащат сметки за ток.
Аварийността пък е основен критерий за набелязването на райони, в които електропреносната мрежа трябва да се постави под земята. В "ЕВН България" използват специална система, за да определят къде да направят такава инвестиция, обясни заместник-председателя на Съвета на директорите на "ЕВН България" Калина Трифонова. Т.нар. Матрица на компанията отбелязва къде най-често са се случвали аварии и прекъсвания в рамките на последните 10 години и така се определя кои точно въздушни мрежи трябва да се заменят с подземни. За осъществяването на тези проекти се ползва опитът на ЕВН в тази дейност от Австрия, Македония и др. държави, в които компанията осъществява дейност в региони с подобен ландшафт, отбеляза председателят на Съвета на директорите на "ЕВН България" Робърт Дик.