Завърши националният протестен митинг в София, за който се събраха стотици миньори от комплекса "Марица Изток". Демонстрацията под наслов "В защита на енергийната независимост на България" беше организирана от КНСБ и Конфедерация на труда "Подкрепа".
Протестиращите се отправиха на шествие от пл. "Св. Александър Невски" до сградата на Министерски съвет и блокираха участъци от ул. "Раковски" и от булевардите "Цар Освободител" и "Дондуков". След като синдикалните лидери разговаряха със служебния премиер Стефан Янев протестът на миньорите приключи и движението отново беше пуснато.
Внесена бе и подписка от над 100 000 души в защита на комплекса "Марица Изток".
"Ще сложим на масата на министър-председателя папки с над 100 000 подписа със сигурност - наследство на следващия министър-председател, защото този, сегашният, със сигурност няма да има време. Ще му оставим декларациите на една поредица общини от региона, приети на заседание на общинските съвети, не че е случайно хрумване, и както преди малко казах, тази тема трябва да стане номер едно в дневния ред на държавата".
"Искаме, ако ще има газ като заместваща мощност, тя да бъде за цяла България за този, който реши, че ще я прави и който реши, че ще вади въглища и може да го направи по този начин, така, че газът да влезе в енергийната система, при това на каква цена ще влезе този ток, не ми се мисли. Ще искаме от плана да отпадне това, което всъщност е заложено първоначално - газът да е само за Маришкия басейн", казаха още преди срещата с премиера лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа".
Синдикалистите поискаха решение за бъдещето на целия въглищен сектор в страната, не само за "Мини Марица Изток". Те прогнозират тежка зима и предупреждават, че при евентуална енергийна криза може да се стигне и до социална криза. Настояват закриването на работни места в страната да бъде съчетано с устойчива алтернативна заетост в засегнатите райони.
"Нашето основно настояване е, че, за да се изкара зимата при тези цени на електроенергията, следва да се наложи задължително мораториум върху цените на емисии. Настояваме, че водената в момента политика от Брюксел и от нашето правителство с козируването не е най-правилната";
"Тук сме днес, за да запазим енергийното сърце на България, защото до момента страната ни оцелява енергийно да бъде независима, точно благодарение на този комплекс "Марица Изток" – добиваме наше национално богатство, което е с най-ниска себестойност и затова произвежданата ел. енергия е с най-добрата за България цена", заявиха протестиращи пред БНР.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че днешният протест няма да е последен. След срещата с премиера двамата синдикалисти заявиха:
"Това, което за мен е някаква светлина в тунела е, че намерението на съдебния кабинет, докато той управлява, е да изпълни първата точка от нашата декларация - тя е да се търси дата (за закриване на въглищните електроцентрали - бел.ред.) не по-малко и не по-рано от 20 години", каза Пламен Димитров.
"Тръгвам си по-малко песимист, отколкото влязох в тази сграда, защото, за съжаление, напоследък поводите за оптимизъм не са кой знае колко много - но разговорът ни беше добър, конструктивен. А и искрено се надявам да продължим нататък в същия дух", отбеляза Димитър Манолов.
Ако продължаваме да мълчим ще изгубим много евросредства, които да използваме за енергийния преход, който ще се случи. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов след среща с ръководствата на КНСБ и КТ "Подкрепа". Той посочи и какви са мерките, които ще бъдат взети.
"Въвеждаме в Плана за възстановяване и устойчивост една важна реформа. Реформата е за създаване на държавно предприятие "Конверсия на въглищни региони". Периодът на извеждане на централи в бъдещетото ще изисква сериозна рекултивация, подготовка на терените, което е свързано с много нови работни места.
На второ място, ние отворихме темата за индикативна дата за излизане от въглищата. Ние можем и трябва да се борим тя да е възможно най-далеч във времето.
Поставянето на такава дата ще ни помогне да отключим парите по Фонда за справедлив преход - 2,4 милиарда лева, от които ние смятаме, че около 1,7 милиарда лева трябва да отидат за Маришкия басейн - да бъдат използвани там".