Увеличението на осигурителните прагове може да навреди на заетостта

Увеличението на минималната работна заплата и на осигурителните прагове може да има негативни последици за заетостта в някои региони. Това каза финансовият министър Петър Чобанов в интервю за вестник "Труд".  Той уточни, че по-сериозен отрицателен ефект ще има обаче покачването на осигурителните прагове. 

"Защото не е едно и също дали туристическият обект е по Черноморието, или във вътрешността на страната, както и заплатите в София са доста по-различни от тези в страната", заяви финансист номер 1. Чобанов уточни, че негативен ефект върху заетостта би имало в районите, в които минималните осигурителни прагове се доближават до средната работна заплата.

На въпрос защо не е успял да убеди президента Росен Плевнелиев да не налага вето на актуализацията, министърът отговори, че политическата позиция у държавния глава е надделяла. 

По думите му Плевнелиев не пожелал да се вслуша в аргументите на управляващите и е имал предварително оформено мнение за корекциите. Президентът се е позиционирал политически в дебата за актуализацията, смята Чобанов. 

Относно предвиденото емитиране на дълг в размер на 1 млрд. лв. финансист номер 1 обясни, че настоящият му лимит, фиксиран в бюджета, ще доведе до намаляване на фискалния резерв до ниво, по-ниско от заложеното по закон. Според него, ако няма ремонт на основния финансов закон, рискът в началото на другата година резервът да падне по законовия минимум е голям. 

Чобанов коментира, че предишните управляващи са използвали резерва като каса, от която непрекъснато се вадели пари, без да се връщат в нея. По време на кабинета на "Борисов" той не изпълнявал основната функция -  да е като "имунна система" за бюджета. 

Министърът подчерта и нуждата от актуализация на приходите. По негово мнение, ако те не бъдат намалени, ще се наложи да се режат разходи, и то необосновано. При сценарий, при който ветото не бъде отхвърлено, ще има много силен натиск върху икономиката и върху съответните бюджетни системи, смята Чобанов. Финансист номер 1 е категоричен, че при този вариант, ще трябва да бъдат отложени държавни плащания за 2014 г., когато пак нямало да бъде сигурно дали ще могат да се изплатят. 

Министърът заяви, че не трябва да се приравнява новият дълг към разходите, каквито внушения имало в мотивите на президента. Чобанов уточни, че новите харчове ще са 286 млн. лв., а не на 1 млрд. лв. 

Той обясни, че целта на това разходите да бъдат планирани като увеличение на резерва е те да бъдат на разположение при появата на непредвидени разходи. От думите му стана ясно, че тази възможност е напълно изчерпана заради преразпределението на 357 млн. лв. от Министерския съвет в началото на годината. Така например в ситуации като трагедията в мина "Ораново" държавата не разполагала и със 100 000 лева за обезщетенията на миньорите. 

Финансист номер 1 заяви убедеността си, че стопирането на актуализацията ще бъде преодоляно от парламента. Според него не се налага промяна на сегашните корекции. 

Чобанов информира, че предстои да бъде назначен нов зам.-шеф на НАП, който ще отговаря за събирането на неплатени данъци. Той ще трябва да има стратегия как да подобри събираемостта, особено на просрочените задължения. В неговия ресор ще влезе и дирекцията "Фискален контрол", добави той. 

Относно рокадите в регионалните звена на митниците, той заяви, че промените са направени, за да работи агенцията по-добре.

В последните две седмици има обнадеждаващи сигнали за работата на митниците. Разбрахме се с ръководителите на МВР и ДАНС, че няма да има ревност кой прави големите разкрития", каза още финансист номер 1. Той заяви, че е наредил проверка на Инспектората към ведомството му да направи проверка на кадровата политика в митниците. Чобанов уточни, че всеки ден пристигали сигнали за уволнени митничари, а след това съдът ги възстановявал на работа. За това се плащат обезщетения, уточни министърът.