Антоновден е - празникът на здравето и ковачите

Българската православна църква почита днес, 17 януари, паметта на преподобни Антоний Велики - един от най-почитаните християнски светци и основоположник на монашеството.

Житието на светеца разкрива забележителен живот на отдаденост и духовна сила. Преподобни Антоний Велики прекарва две десетилетия в пълно усамотение в пустинната местност, където според църковните източници съхранява както духовната си чистота, така и телесното си здраве до края на дните си.

Годината преди да напусне земния свят, на 104-годишна възраст, светецът участва в значим богословски диспут в Александрия, където защитава православната вяра срещу арианската ерес.

Народни традиции и обичаи

В българската народна традиция Антоновден е тясно свързан със здравето и предпазването от болести. Според етнографа професор Марияна Петрова от Регионалния исторически музей - Русе, на този ден се спазват строги забрани в домакинството.

"Жените не бива да предат, плетат или да варят боб и леща, за да не предизвикат гнева на болестите, които нашите предци са олицетворявали", обяснява професор Петрова.

Характерен обичай за празника е приготвянето на содени питки с петмез, които се раздават за здраве. Интересен елемент от традицията е оставянето на питка на тавана - дар за "лелята" или "белята", както народът нарича чумата. Именно поради тази причина празникът е известен още като Лелинден.

Легенда за светеца

Народното предание разказва за двама братя близнаци - Антон и Атанас, които се считат за създатели на ковашките клещи. Този факт обяснява защо техните именни дни се отбелязват в два последователни дни и са празник на ковачи, железари и ножари.

На този ден празнуват всички, носещи имената: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.