Българските статии в "Уикипедия" вече няма да са само „мъничета“

Архивите вече няма да бъдат просто едни прашни документи, пълнещи стелажите. Държавните архиви навлизат все повече в дигиталния XXI век. Председателят на Държавната агенция "Архиви" Мартин Иванов съобщи, че агенцията вече ще сътрудничи на българската "Уикипедия".

Идеята е информацията да достигне до по-широк кръг потребители. След като бе обявено, че вече имаме първото е-министерство, вече е факт и една от първите е-агенция. Освен това българският държавен архив е първият в света, който ще сътрудничи на свободната интернет енциклопедия, след архивите на САЩ, Великобритания, Холандия и Норвегия.

Преди да си сътрудничат с Wikipedia американските архиви са имали 17 млн. посещения годишно на сайта си, а след това – до 12 млн. дневно. И така – българските статии в "Уикипедия" вече няма да бъдат само "мъничета". В момента в българската "Уикипедия" има 128 хил. страници, докато в холандската версия са четири пъти повече.

Доц. Иванов се надява, че сътрудничеството ще създаде възможност поколението, което никога не е влизало в офлайн читалните на агенцията, да разбере, че най-важните свидетелства за историята се съхраняват именно в архивите.

При това достъпът е улеснен и свободен до всичките над 100 линейни километра с документи, до всичките дигитални образи (около 100 хил. на брой), и до всички снимки със свободен достъп. Архивите ще допълнят статиите на "Уикипедия" с данни за политическата и културна история на България.

Не на последно място е включен и спортът – агенцията съхранява фондовете на футболните клубове ЦСКА и Левски.

Същото важи и за изкуството – от "Уикипедия" вече проявяват интерес към фондовете на Народния театър "Иван Вазов" и на Националната опера.

Невъзможно е да се извърши дигитализация на целия държавен архив. За да се случи това, ще са необходими поне 20 млн. евро и поне 400 души. И пак ще са необходими поне 15 години.

Затова на този етап архивистите предпочитат да направят достъпни колекции, които биха представлявали интерес за повече хора. Започнала е дигитализация на протоколите на Политбюро на БКП.

В края на март или началото на април най-после трябва да бъдат готови. "Забавихме се, защото намерихме страшно много неизвестни и интересни протоколи на политбюро", обясни доц. Иванов.

По думите му, до края на годината ще бъдат публикувани и някои от полицейските досиета на личности като Никола Вапцаров, Тодор Живков и др.

За 100-годишнината от Балканската война ще бъдат дигитализирани списъците с имената на всички наши предци, жертвали се по фронтовете за националното обединение. За целта има справки, правени от Министерството на войната през 20-те години на миналия век. Идеята е да се създаде база данни и всеки, който има загинал роднина, да може да намери информация за гроба му.