Младите се нуждаят от подкрепа, а не от наказания

Броят на младите хора у нас, които се инфектират с вируса на ХИВ, намалява, според последните данни, изнесени от Министерството на здравеопазването (МЗ) през миналата седмица по повод на 1 декември – Международния ден за борба със СПИН.

Едновременно с това, според данни на същата институция, остава висок процентът на младите хора, които употребяват алкохол, цигари и наркотици.

Макар и с уговорката, че като цяло България не се отличава от общоевропейските тенденции и в двете статистики, се опитахме да откроим проблемните възли сред българските младежи в разговор с Анина Чилева, психолог и дългогодишен консултант на Компонент 7 "Превенция на ХИВ сред младите хора”.

Според Анина Чилева последните данни са определено положителни, но в никакъв случай те не трябва да ни успокояват. Фактът, че по-малко млади хора в последната година са регистрирани като носители на ХИВ-вируса, определено е в тенденция с общото нарастване на информираността по отношение на ХИВ и СПИН, но това не означава, че рискът в групата на подрастващите спада.

По думите на психолога като цяло в групата вирусът се среща рядко и това в голяма степен предпазва цялото поколение у нас. Положително е и това, че в България не е много ниска възрастовата граница на започване на сексуалните контакти – едва 50% от 15-19 годишните са правили секс за първи път на 16 години. Това е относително добра граница за обществото, в което живеем.

Според коментара на Чилева рискът идва преди всичко от падането на нивото на внимание по чисто психологически причини: "Младите се влюбват, обичат и са верни, но в рамките на три месеца, след което се сменя партньорът и това не се възприема като рисково поведение", предупреждава тя.

Като основно в превенцията, което трябва да бъде направено, Чилева посочва налагането на модела на използването на презерватив: "Защо презервативът да не се превърне в обичайно хигиенно средство - както използването ежедневно на четката за зъби?"

Така, според Чилева, най-рисковата група сред младите хора остават венозно употребяващите наркотици. Като цяло обаче употребата на наркотични вещества, алкохол и цигари сред младите в България е висока и въпреки че не нараства в последните години, откроява много тревожни тенденции.

Една от тях е групата на момичетата – те пушат повече, пият повече, а от там не е трудно да се предположат доста проблеми в поколението, които ще се отразят в бъдеще, предупреди Чилева. Именно на данните за момичета, сред които като цяло се забелязва и едно доста по-грубо и агресивно поведение, е нужен един детайлен и качествен анализ.

По думите на психолога не е изключено цялостното поведение да е във връзка и с ранната сексуализация в стил кукли "Барби", която започва още за 5-годишните, и със световните тенденции образованите жени да се отказват от семеен живот и майчинство напълно съзнателно и като индивидуален избор.

"Като цяло това е свързано с общата криза на ценностите и смисъла на човешкия живот в нашето общество, а и по света", подчертава Анина Чилева и посочва, че действително в последните години тази криза се проявява изключително силно в семейството – родителите нямат време, сили и енергия за собствените си деца. Преповтарят се и моделите, наслоени с векове - на семейството, което осигурява финансово напълно своето дете, но не осигурява емоционалното му израстване в личност.

Поставихме пред Анина Чилева обаче и въпроса за ролята на образованието и образователната система в изграждането на младите в България. Само преди месец от здравното министерство и от Министерство на образованието обявиха въвеждането на стандарт по Здравно образование, но интегрирано сред други три предмета.

Анина Чилева изрази задоволството си от тази стъпка, тъй като тя би могла да постави началото на един по-обширен и дългосрочен процес на реформа в образователната система, а от това има изключително силна нужда. Чилева категорично се обявява против дисциплиниращите поведението на учениците наказателни мерки.

Според нея дори и въвеждането на задължителни униформи като мярка срещу сексуализацията на момичетата не би могло да има положителен ефект, а напротив - "когато натискаш парата надолу, това ще избие и последствията може да бъдат страшни". Освен това, по думите на Чилева, едни такива мерки само допълнително биха потиснали младото поколение, което и без това се намира под ударите на пресата на образователната система.

"Трябва по-скоро да се излезе от парадигмата на строгостта и наказателните мерки и да се влезе в парадигмата на социалната подкрепа, която тотално отсъства в българското училище", подчертава Чилева: "Младите, а и всички хора, трябва да бъдат поставяни в ситуация така, че да бъдат подкрепяни да поемат сами отговорност за себе си и да се държат на себе си и на околните", посочва още тя.

Превенцията на заразяването с ХИВ/СПИН, така и на наркотичните вещества, а и изграждането на едни отговорни в личностен и обществен план граждани, не би могло да се осъществи ,ако няма цялостна работа с младите и отваряне на училището към модерните интерактивни методи, според Чилева: "И тези методи не са презентация на компютър, става въпрос за интеракция между хората, за усвояване на умения за реализация."

И тук изниква въпросът дали училището разполага с капацитет да направи това, тъй като явно до този момент не го прави. Според Чилева на първо място самите учители и директорите на учебни заведения трябва да се отворят към модерни методи и практики.

"На първо място учителите са тези, които трябва да бъдат обучени. Няма как да стане нищо, ако те самите не приемат позицията на подкрепящия, а не на наказващия по отношение на младите хора", казва Чилева и подчертава, че в България има прекрасни учители, но въпросът е обаче, че самата система е обърната в такава посока, така че подкрепя репресиращите модели. Това от своя страна поражда и агресията сред младите, и неотговорното поведение – от предпазването от СПИН до употребата на наркотици.

В проекта за въвеждането на здравно образование в училищата се разчита именно на този модел – училищата сами да дефинират нуждите си и да определят политиката си, за да може тя да бъде възможно най-адекватна. И експертите, и психолозите очакват това да се случи в бъдеще. Като първо обаче, което може да бъде направено, е самите учители да бъдат обучени, посочва психологът.

И именно тук Анина Чилева вижда мястото на неправителствения сектор, който иначе не би могъл да покрие всички училища и всички ученици в страната. Но би могъл да подпомогне учителите с обучение, с информираност и с нови методи и практики.