Последно - военните ще получават 20 заплати при пенсиониране

Сигурно така е следвало, но в онези дни на страх и тревожност за мен, не можех да мисля бързо и логично. Сега повече от година от тези събития виждам други решения, други възможности, но е късно. Разбрах, че когато отправят заплахи към мен, семейството и приятелите ми, оставям себе си на заден план, но ми е много важно семейството и приятелите ми да са добре. Чувствах, че съм съгласна всичко от заплахите да се случи на мен само всички останали да са добре. Просто в един момент вече не ме интересуваше дали ще пострадам или не. Когато всичко започна да отминава се срамувах, че бях такава жертва. Срамувах се, че се поддадох на този психически тормоз. Физическият се забравя, поне аз го забравям, но думите, заплахите понякога се връщат в съзнанието ми. Хубаво е, че все по рядко се връщам към тези неща :) Хубав и усмихнат ден :)

Не знам трябва ли да вземат толкова не трябва ли. Живея до поделения и не оставам с впечатление, че правят нещо особено, но не мога да споря, защото не съм вътре в нещата. Мисиите са друго нещо, но те се заплащат и допълнително. Обаче за полицията ми е думата. Аз лично не чувствам, че мога да разчитам на полицията. Преди време имах проблем. Подадох жалба в полицията, която не само, че не помогна, но и увеличи проблема. Намерих ключалката на входната врата напълнена с лепило. Не можех да се прибера. Обадих се в полицията. Дойдоха. Говорихме пред блока. Обясних какво се е случило. Оказа се, че няма смисъл да се качват, защото вратата не е разбита и нямат работа за вършене. Препоръчаха ми ключар. Последната ми среща с полицаи беше, когато 2 седмици след историята с ключалката бях нападната в офиса, където работя. Отново се обадих на полицията. Дойдоха трима, но ми казаха, че нищо не могат да направят, защото нападателя е избягал. Още като се обадих обясних, че вече го няма. Като знаят, че нищо не могат да направят, защо изобщо се разкарват да хабят ресурси! След тези истории не ми се говори с полицаи изобщо. Последното, което искам да разкажа е една история на която станах свидетел. От магазин под жилищен блок наблюдавам следното: афектиран мъж бяга, а след него двама полицаи. Успяват да го настигнат. Опитват се да говорят с него, но той е агресивен и те се опитват да го арестуват. Успяват да сложат белезници на едната му ръка, обаче поставянето и на другата се оказва проблем. Мъжът буйства и не позволява да го "закопчаят" докрай. Двамата полицаи поне 5 минути се борят с него и не успяват да го надвият. Мъжът се опитва да избяга и постоянно ги ругае. Накрая двама случайни минувачи помагат на полицаите и те успяват да поставят белезниците и да го вкарат в полицейския автомобил. Явно този човек буйстваше под влияние на алкохол или нещо друго. Сигурно е правил проблеми в съседните магазини или е взел нещо. Очевидно беше силно афектиран и влагаше доста усилия да се откопчи от полицаите, но през цялото време си мислех - ако тези двама полицейски служители не могат да се справят с този нарушител, какво става, ако случаят е много по - сериозен. Оставам с впечатлението, че нещо не е съвсем добре в тази организация и трябва да се мисли върху статуквото. Излиза, че ако 10 заслужават, то 5 не. Дано да не е обратното.