Ран-Ът! Съсипването на България или пропуснатите възможности

Февруари 1990 година е поставено началото на нещо, което се определя като една от най-големите конспирации на българския преход. Тогава по поръчка на министър-председателя Андрей Луканов, в България са поканени, идват и изготвят доклад двама експерти – може би най-противоречивият документ, който често е посочван като план за унищожаване на България. Смята се, че тези 600 страници, които са предадени на Луканов, съдържат секретна глава, която предвижда престъпна приватизация на безценица, намаляване на българското население на 5 млн. души, съкращения, загуба на собственост.

Днес двамата автори на този доклад – Ричард Ран и Роналд Ът отричат всички обвинения пред bTV. Насочват ги към политиците на прехода, които по тяхно мнение не успели да постигнат консенсус и са закъснели с изпълнението на плана им.

"Ние предоставихме първоначалния си план през октомври 1990 г. Но по-голямата част от мерките, които препоръчвахме, никога не бяха приложени, а това, което все пак беше приложено, закъсня. Нека ви дам един прост пример. През 1990 г. аз предложих валутен борд в България, за да се стабилизират цените, защото инфлацията беше много висока. Но нашият съвет беше игнориран. Така през 1991 г., през зимата, аз доведох доктор Спринкъл, който беше най-главният президентски съветник на Рейгън, сър Алън Уолтърс, който беше старши съветник на Маргарет Тачър, и известния икономист Стив Ханке. Ние четиримата имахме срещи с различни членове на правителството по това време, с депутати и представители на вашата централна банка. Обяснявахме им защо се нуждаете от валутен борд, за да стабилизирате ситуацията. Но и този съвет беше игнориран. Какво се случи? Появи се хиперинфлацията, която ние предсказахме”, разказва Ричард Ран.

Според него масовото обедняване не се дължи на плана, а е резултат от неговото неприлагане. "Когато ние пристигнахме тук, вие вече се намирахте в икономически колапс. Спомням си дългите опашки за хляб, за мляко и стоки от първа необходимост. Имаше режим на тока, телефонните връзки бяха затруднени, липсваха горива, инфраструктурата беше разсипана. Вие се намирахте в състояние на колапс. Нямам против да бъда обвиняван за нещата, които съм правил, но чуйте - инфлацията вече се покачваше, валутата ви се обезценяваше. Беше страшна бъркотия”, спомня си Ран.

Роналд Ът е бил личният съветник на президента Рейгън по въпросите на приватизацията. "Използвах експертните си познания по целия свят. Първото място, на което отидохме през 1989 г., беше Естония. Дадохме им същия план, който предложихме и на България. Но разликата е, че естонците го приложиха много бързо и сега те са сред най-богатите държави от бившия източен блок”, коментира доктор Ът.

По думите му отговорният за провала не е един човек или няколко души. "Основният проблем беше в токсичната политическа среда през 90-те в България. Различните политически сили така и не се обединиха около компромис или цел. Те изхабиха много повече усилия в битки отколкото в приоритети. Така приватизацията, която като план беше развита се превърна бързо в нещо порочно, което започваше по различен начин с всяко следващо правителство. Така се родиха многото фалстарти, с които приватизацията се появяваше и изчезваше преди нещата да станат сериозни в края на 90-те. И все още вие имате толкова много какво да направите в тази посока. Все още имате неефективни държавни предприятия, които трябва да се спасят чрез конкуренцията на частния сектор”, уверен е Ът.

Ран признава, че подценил корупционния потенциал в страната. "Ние дойдохме от САЩ, където корупцията е по-малка. Бяхме шокирани от ширещата се корупция в съдилищата. По време на приватизацията, имаше процеси за отделни предприятия, преминали в частни ръце. И изведнъж, всичко става законно, защото някои има връзки със съда или си плаща. Така нещата нямаше как да се случат в България”, подчертава Ран.

Двамата икономисти категорично отричат да са съветвали да се продават български предприятия и заводи по 1 лев, както и да се приватизира за жълти стотинки.

"Едно от предложенията беше да осигурим на гражданите приватизационни бонове или нисколихвени заеми, с които да купуват акции. Ако това беше направено като хората, собствеността до голяма степен щеше да остане в ръцете на хората, каквато е практиката с много корпорации в САЩ. Всичко това беше игнорирано, въпреки подробния приватизационен план, дори и след голямата криза след 1997 г. Да, много неща бяха приватизирани, но най-големите сделки бяха подписани след тайни, задкулисни договорки и преговори с богати и потайни хора и хоп, - ето ви съмнения. Никой не разбра кое колко струва и кой колко е платил, Дори не разбрахме кой всъщност изкупи българските предприятия”, обобщи Ът.

Ран увери, че няма тайна част на техния план. "Причината толкова българи да напуснат родината си в началото на промените е, защото първите седем години от прехода бяха години на пропилените възможности. Много умни и млади българи отидоха в САЩ. Първо им казвах: "Трябва да се върнете и да помогнете на страната си”. Но след като наблюдавах продължаващата корупция и хаос тук, спрях да им говоря подобни неща”, сподели икономистът.