Професор Самуил Рефетов е номиниран за Нобелова награда. Американският учен от български произход е открил болест, която носи неговото име. Напуснал страната ни заедно със семейството си през 1949-та, Рефетов е светило в световните научни среди заради приноса си в лечението на щитовидната жлеза.
През 1969 г. започва работа в Чикагския университет, където и в момента е професор по медицина, експерт по ендокринология, педиатрия и генетика. Откритието му - мутация на рецептора на щитовидните хормони - е наречено Рефетов синдром. Именно то води до номинацията за най-престижното отличие, съобщи bTV.
Самуил Рефетов е на 12, когато семейството му напуска Русе и емигрира в Белгия. Преди това момчето заляга над учебниците във френското католическо училище, днес гимназията по икономика, наречена на друг велик мъж, роден в Русе - Нобеловия лауреат Елиас Канети. Втората световна война е останала в паметта на Самуил с оскъдицата, с бомбардировките и с преминаването на германските и съветски войски през Дунав - последователно, но в срещуположни посоки.
Семейството му не е богато. Бащата е чиновник във френско-белгийска банка. Войната обаче я затваря и той е принуден да стане дребен търговец. След 9 септември 1944-та ги обвиняват, че са от по-заможните, забогатели на гърба на бедните. Настъпва времето на репресиите и лагерите и по щастливо стечение на обстоятелствата семейство успява да емигрира.
След пет години в Белгия, където Самуил завършва френски лицей в Антверпен, семейството се мести в Канада. Кандидатстват за гражданство, но ги карат да се откажат от българското. Младият Рефетов не пожелава, но от нашето консулство там му изпращат писмо, с което го викат на военна служба и дори го заплашват със затвор и глоба. Изправен е пред дилемата дали да се върне в България или да остане в Канада.
Но майка му го предупреждава, че тя ще умре без него. Самуил Рефетов завършва биохимия и медицина в Монреал. Човекът, който го насочва, е германският теолог, пианист, лекар и мисионер в джунглите на Африка Алберт Швайцер. Самият Рефетов също отива край река Амазонка да изучава тропически болести.
"Като млад бях идеалист. Записах се в училище за тропически болести в Лондон. Но пет месеца преди да започне обучението, от канадското правителство ми спряха стипендията. Решиха, че след като в страната няма подобни проблеми, не е необходимо да плащат на студент да ги изучава. Заради това се насочих към ендокринологията", спомня си професор Рефетов.
В края на 60-те години на ХХ век научните му интереси го отвеждат в Америка. Първо в Лос Анджелис, а после в болницата на харвардския университет в Бостън. На финала се установява в Чикаго, но вече с трайни интереси и изследвания на щитовидната жлеза.