Унизени дами от "голото парти" в Бушидо: Бъркаха ни навсякъде, свалихме сутиени, гащи - кошмар

"Информацията за проверени 400 души в заведението противоречи на докладната от МВР-Пловдив, където е записано, че извършените обиски са частни случаи" заяви министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев във връзка с акцията в пловдивския клуб "Бушидо", където на Гергьовден клиентите бяха събличани и унижавани. На брифинг, ден след скандалната операция, директорът на пловдивската полиция Васил Костадинов заяви:

"Разбирам състоянието, в което са се озовали голяма част от посетите на заведението. Но колегите са преценили, че това е правилният подход да се извърши проверка. Това, което ми докладваха е, че са били обособени 4 помещения, две за жени и две за мъже, където са извършвани проверките. Действително е имало такъв тип проверки, но те са били насочени към конкретни лица , за които е имало данни за престъпление". 

Пред репортери на колегите от TrafficNews и пред камерите на различни телевизии застанаха десетки различни хора с чисто съдебно минало, които разказаха за униженията. В редакцията продължават да се обаждат хора, които не могат да се примирят с бруталната полицейщина и са категорични, че ще търсят възмездие за преживяното в съда. Факт е, че за никой от тях не е имало сигнал, че носи или разпространява наркотици. Но въпреки това те са били задържани принудително в продължение на часове, отказано им е да извършат най-нормални човешки нужди, били са съблечени и обискирани. На какво основание - не знае никой. 

Сред тях са 50-годишната Донка Велева и Габриела. Двете жени са били на парти, когато се озовали в центъра на полицейската вакханлия. 

И двете застанаха пред камерата на TrafficNews. Надяваме се, освен скалъпените докладни от пловдивската дирекция, министърът на вътрешните работи да чуе и разказа на две жени, които през живота си не са стъпвали в районно управление, но с тях са се държали като с наркодилъри в турски затвор. 

Вечеряхме в съседното заведение - "Джанъм" и към 00:30 се преместихме в Бушидо. Може би към 01:10 нахлуха доста полицаи. Може би 30-тина. Проверката продължи около час и 20 минути, при което през тези 20 минути ние искахме да отидем до тоалетна. Никой не ни позволи. Казаха - сега не може. Ще изчакате да приключи проверката. След малко пак попитахме. Отново ни отказаха, при което поискахме да си тръгнем. Казаха, че няма как. Но ние се облякохме, взехме си нещата и се запътихме към изхода на заведението. Поискахме да си тръгнем, при което полицаят каза, че може да си ходим само ако ни обискират, събличат, проверят, напишат протокол и така нататък. Отказвахме до някое време, но просто нямаше как. Вкараха ни в една стаичка, при което говоря за себе си. Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището. В обувките ми бъркаха, в чантата ми бъркаха. След това казаха - може да се облечете. Беше супер грозно. Досега не ми се е случвало толкова грозно навлизане в личното пространство. Аз съм жена и не е приятно такова отношение. Накрая подписахме протокол и ни пуснаха да си ходим.

Това беше един безпрецедентен акт, по мое мнение. Аз за разлика от младите хора, които посещават много често заведенията, не съм от тях, но бих се радвала да има все повече такива като нас. Но наистина лично аз на 50 години се почувствах изключително унижена . Имаше хора от различни възрасти.  Фактологията се коментира вече в медиите доста време, но това, което човек усеща при подобен акт е унижение и това е най-грозното нещо, което може да ти се случи. Някой да те накара  да се съблечеш, без твое желание да те пипат, да ти бъркат в личните вещи, да се държат с теб като престъпник. Ето това нещо е, което мен най-много ме срази. И друг път сме чували за проверки. Нека има проверки. Това са нормални неща, но това беше тенденциозна акция и при въпроса, който, както разказа и Габи. Стоейки час и половина, задавахме въпроси на полицаите, които бяха около нас. Ние искаме да си ходим. Те казаха "Не, НЕ можете". И тогава аз лично попитах с какво право мен ме задържат. Искам заповед лично срещу мен или искам обвинение да видя, за да могат да си понесат последствията. И тогава вече, както разказа тя, бяхме принудени да бъдем съблечени, да бъдем пипани навсякъде. Дадоха ми протоколи за обиск и може би след нас почти никой не излезе, защото доколкото разбрахме и протоколите им свършиха. Имаше наши познати, с които впоследствие обсъдихме ситуацията. Техният обиск е бил в тоалетните,  което е изключително нехигиенично. И то говоря за момичета. Защото чух, че имало обособени помещения, в които са ни събличали. Но не, не е така. Всички дами, които искаха да ходят до тоалетна, бяха принудени да се съблекат. Аз не съм влизала, не съм го видяла, но те наистина казаха, че са били събличани. 

Приятелите на дъщеря ми също бяха обискирани. Техният обиск е  бил в тоалетната,  която е в по- горната част на заведението. Аз дори не помня къде бяхме, но беше помещение, в което трябваше да събличаме абсолютно всичко. Дрехите ги хвърляш някъде другаде. На входа на помещението стоеше мъж-  нито е затворено, нито има пердета. Отстрани се виждаше и от други хора. Нямаше  врата, с която да затвориш. Събличаш се на средата на нищото все едно. В една стаичка в складово помещение без отопление.

Никога не ми се е случвало такова нещо. Поне да имаше защо. Те нарушават човешките права. Всеки един предмет от нашите чанти беше изкаран и хвърлен така навън. Това са лични документи, ключове и така нататък. И после вече "Събирайте си нещата, обличайте се". За съжаление в една европейска държава това са недопустими актове. Да трябва да има контрол, но смятам, че на много други места , както и по пътищата  контрол изобщо няма. Явно в България ние нямаме права. Никой не ти позволява да имаш право на мнение да изкажеш, да имаш възражение. Малко се почувствах като по време на комунизма, когато трябваше от страх да кажеш нещо на другаря милиоционер. В началото мислех да си премълчим, но след това решихме, че имаме права и трябва да ги защитим.  Правата на жените и правата на хората. Няма никой право по този начин, без да има някаква причина да се накърнява личното пространство. Пуснахме жалби в прокуратуратурата и ще си търсим правата докрай. 

Вчера главният секретар на МВР Петър Тодоров заяви, че проверките ще продължат, като уточни че човешките права ще се спазват. Тепърва! Но избяга от въпроса кой и по какви причини е разпоредил акцията да бъде проведена по този начин.