Повечето от децата в ученическа възраст свързват Деня на будителите с един от поредните поводи за кратка ваканция. Но 1 ноември е много повече! Това е денят, в който почитаме делото на българските книжовници, просветители и борци за национално освобождение. Благодарение на такива хора народът ни е успял да съхрани през вековете своите духовни ценности и българското си самосъзнание.
НАЧАЛОТО
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи. В освободената от турско робство България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Затова много градове и села искали да изразят свята признателност. Така за първи път през 1909 г. на фестивала в Пловдив се честват народните будители.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци, сред които и Иван Вазов, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 г. официално 1 ноември е определено за "празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България".
ОТМЯНА
По време на комунистическия режим у нас празникът бил отменен. След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.