3.14: Днес е денят на числото Пи. Защо то е толкова важно?

Всяка година на 14 март, любителите на числата и математиците по цял свят насочват вниманието си към едно от най-известните ирационални числа – пи. Произнасяно като "пай" (на английски pie), отбелязвано със символа π и често обобщавано с цифрите 3.14, това на пръв поглед обикновено число в действителност служи като напомняне колко практична, поетична и дълбока може да бъде математиката във всекидневния ни живот.

Какво всъщност е пи и защо е толкова важно?

В най-общ план, пи (π) описва връзката между обиколката на една окръжност и нейния диаметър. Това е ирационално число, което не може да бъде изразено като краен или периодичен десетичен запис. Най-често го свързваме със стойността 3.14, но в действителност поредицата от цифри продължава безкрайно, без да се повтаря.

Любопитни ли сте да чуете повече? Всъщност можем да изредим хиляди или дори милиони цифри от това число, но тъй като π не приключва, задачата би била почти безкрайна.

Символът π е избран през XVIII век от уелския математик Уилям Джоунс, като вероятно идва от гръцката дума за "периферия". До този момент някои математици използват различни дроби и означения, но нито едно от тях не успява да предаде сложния, безкрайно разнообразен характер на десетичната експанзия.

Историята на Пи: от древен Вавилон до Архимед

Колкото дълго хората са се занимавали с кръгове, толкова дълго са знаели, че обиколката винаги се равнява приблизително на три пъти диаметъра на окръжността. Има сведения, че още преди 4000 години в Древен Вавилон са установили връзка между дължината на окръжността и радиуса в редица практически задачи (достигайки приблизителна стойност 3.125).

В древен Египет, в Риндския папирус от около 1650 г. пр. н.е., се твърди, че ако "отнемем 1/9 от диаметъра и построим квадрат върху останалата част", той ще има същата площ като съответния кръг. Тази формула води до приблизителна стойност 3.16049.

По-късно, гръцкият математик Архимед от Сиракуза също се опитва да намери по-точна оценка, използвайки многоъгълници. Той стига до стойности, вариращи между 3 + 1/7 и 3 + 10/71, което поставя началото на по-прецизни изчисления в годините напред.

Макар Уилям Джоунс да е подозирал, че "точното съотношение между диаметъра и обиколката не може да бъде изразено с обикновени числа", истинското доказателство за ирационалността на π идва чак през 1760-те години, благодарение на швейцарския учен и математик Йохан Ламберт.

Като константа за всички окръжности, π е своеобразна аксиома – основен принцип, който се използва за описване на безброй явления във физиката и геометрията. Приложенията му варират от изучаване на реките и описване на атомните структури, до вероятността две числа да бъдат взаимно прости (което е 6/π^2!).

Поезия, естетика и Денят на пи

Отвъд научната и математическата стойност, пи отдавна е обект на обществен интерес заради своята елегантност и поетичен чар. Физикът и служител в Музея "Експлораториум" в Сан Франциско, Лари Шоу, забелязва през 1988 г., че датата 14 март (3/14 по американския формат) отговаря на първите три цифри на π. Така се ражда Денят на пи, който вече повече от три десетилетия се отбелязва по целия свят.

На 14 март математици, любители и дори сладкари се включват в различни инициативи – от решаване на логически задачи и състезания по запомняне на цифрите на π, до печене на най-известния кръгъл десерт: пай (pie).