Мултикултурализмът се провали и това май само неолибералите не искат да го признаят

Въпросът не е само в как да стане унищожението на Ислямска държава, а дали цялата акция трябва да спре до тук. Борбата със световния тероризъм отдавна заприлича на процес, където една непризната грешка се опитва да бъде поправена с нова грешка.

Войните в Афганистан и Ирак, смяната на режимите в Северна Африка, гражданската война в Сирия доведоха до създаването на "Ислямска държава". Да се търси друго оправдание е опит да се оправдае политиката на наслагващите се грешки.

"Ислямска държава" като организация и устройство е на едно ново по-горно ниво от това на талибаните или Ал Кайда. Възраждат идеята за сунитския халифат, изповядват радикален салафизъм, изграждат чрез насилие и страх нова нация.

Провеждат политика на целенасочено културно прочистване, която е военно престъпление срещу човечеството. Превърнаха се във въоръжена организация със социално-икономическа инфраструктура. Умело използват модерните технологии, проявяват прагматичност и са притегателен център не само за множество ислямистки групировки, но и за мюсюлмани от Запада.

Политиката на мултикултурализма се провали и това май само неолибералите не искат да го признаят.

"Ислямска държава" не е заплаха само за шиитите, за Русия, за Израел, че и за Китай покрай уйгурите. Не нейното надценяване, а нейното подценяване я превърнаха в глобална заплаха и водеща тема на Генералната асамблея на ООН.

В опитите си да създаде държава, която да бъде призната от останалия свят "Ислямска държава" е заплаха за саудитите и за останалите монархически режими от Персийския залив. Те много лесно могат да бъдат обвинени от халифата за корумпирани, тиранични и нелегитимни режими, каквито намеци се срещат и да призоват да бъдат отхвърлени.

Заплашват и Анкара, която чрез зона за сигурност не има за цел на първо място да бъде свален режимът в Дамаск или пък да се унищожи "Ислямска държава", а как да си реши въпросът с кюрдите в Северна Сирия, че и не само там.

"Ислямска държава" е един тумор с разсейки на множество терористични организации и формирования, които са обявили своята принадлежност към халифата от Нигерия, Либия, Алжир, Египет, Пакистан, Индонезия, Филипините, Йемен, Централна Азия, Северен Кавказ.

Унищожаването на "Ислямска държава" е необходимо на всяка цена, но още по-важно е да се предприемат действия срещу разсейките. Отстраняването на тумора без да се вземат мерки срещу разсейките може да струва скъпо и да нанесе непоправими щети. Да не забравяме и талибаните в Афганистан. Това е процес, който касае и "Джабхат ан-Нусра", близките до салафизма и подкрепяни от Рияд групировки в Сирия, които не изгарят от желание да се установи светски режим, демокрация или пък ислям демокрация, каквото и да значи това.

От друга страна моментните разминавания и несъгласия на групировките с "Ислямска държава" не бива да бъдат оставяни на заден план, тясното им сътрудничество с нея преди това, или пък да бъдат с лека ръка причислявани автоматически към т.нар. "умерена опозиция", "умерени терорсти" или пък да биват определяни като "умерени ислямисти", тъй като сега воюват с нея и срещу Асад, че и срещу Путин.

Краткосрочната политика и мисленето от мандат до мандат се съсредоточава до "Ислямска държава" и съдбата на Асад. Тя следва тънките сметки, търси предимно лаврите на победителя и овациите на публиката.

Политическото късогледство ще намери някакво временно решение, но не и разрешение на проблемите. Необходима е дългосрочна и систематична политика в борбата срещу световния тероризъм. Това преминава през намирането на компромисна форма на взаимодействие между САЩ, Русия, включително и Китай, което е най-добре да стане под егидата на ООН и изграждането на равноправни коалиции, а не коалиции с водеща роля на един и подчинение на другите.

Необходими са лидери, които не се оповават на декларативната политика, а най­вече конкретни и решителни действия. Действия, които да не станат пример за подражание на други въоръжени групировки – ислямистки или не.

Къде е мястото на ЕС? За съжаление и се налага, колкото и да него иска в случая, да бъде на втори план и да играе поддържаща роля с отговорно поведение. И част от това е да не се поддава автоматически на привидно отправенето щедро предложение от страна на Турция за задържане на "бежанците" срещу отпадане на визите.

***

Автор: Борислав Ангелов, политолог