Проф. Дайнов: Българите се впечатляват предимно от циркаджилък

Над 2 300 години след смъртта на Аристотел, тази точно способност продължава да убягва на повечето българи - както на "обикновените хора", така и на различните техни
"елити". А неспособността да се правят разлики между нещата води до невъзможност за отчленяване на важното от маловажното и в крайна сметка – до онова безрезултатно живуркане, което едно време наричахме "безвремие". В очите на повечето българи всичко е равно, еднакво важно и не-важно, а нещата се сливат едно с друго в някаква безкрайна безсъбитийна сивота, която не отива наникъде.

"Коалиция анти-Путин" - и тя е така маловажна

Най-пресният пример е неочакваното салтомортале на Бойко Борисов, в края на което той обяви, че търси "коалиция анти-Путин". Събралите се пред него журналисти – а и коментиращите след събитието - не разбраха, че има голяма разлика между това негово твърдение и някои други негови твърдения. Затова продължиха да функционират в режим "всичко е равно важно / маловажно" и го заляха с въпроси за други, по-дребни неща.

Никой не разбра, че за пръв път Борисов се видя принуден да се постави в ситуация, от която не може да излезе - нещо, което той мрази да прави. Сега обаче той няма как да се обади в Кремъл и да каже: "Влад, нали разбираш, че тия неща ги говоря, за да забълбукам тъпите западняци - инак съм си твой". Това той можеше да прави и го правеше години наред. Вече не може, не и след искането да оглави "коалиция анти-Путин".

Ако можеха да правят разлики между нещата, журналистите щяха да задават въпросите си именно в тази посока. Например: "След като сте станал анти-Путин, това означава ли, че ще се борите с корупцията, която е интимно свързана с Кремъл?". Или: "Какво се случи, та заехте такава ясна и крайно нетипична за Вас позиция?". Тук можеше да стане важен разговор, от който данъкоплатците да научат полезни неща. Обаче не стана.

Нищо ли не направи правителството на Петков?

В същия ред се полага масовото мърморене, че правителството на ПП "не направи нищо". Тук опираме до факта, че онзи, който не умее да прави разлики между нещата, не умее да се вглежда в подробностите, нито - да подрежда причинно-следствени вериги.

Твърдението "нищо не направиха" всъщност ни съобщава "нещата са си все същите". Да видим.

Започваме от лесното. Свикнали, че България е винаги на последно място в ЕС по всякакви постижения, изведнъж разбрахме, че българският индустриален сектор е станал пръв в Европа по темп на растеж - именно по времето на правителството "Петков". Това е рязка промяна - едно нещо е станало различно от онова, което е било. Реакция - нула. Нищо важно не се е случило, тъй като всичко е еднакво и равно помежду си...

По-трудно е да се разбере, че когато нещата са останали такива, каквито са били, това понякога е резултат от нещо важно, което се е случило. След взрива на цените на електроенергията англичаните например се събудиха с 80 на сто по-високи сметки за ток. Сметките на българите останаха същите - не защото "тия нищо не направиха", а защото направиха. Направиха така, че държавата да компенсира скока на цените и да защити своите граждани и дори фирмите от пазарните вихрушки.

След като Газпром внезапно спря подаването на руски газ към България – пак нищо не се случи. Нищо не рухна, нищо не спря, никой не се разори. Остана си така, както си беше. Но и този път нещата останаха същите, защото правителството на ПП направи нещо - положи огромни, добре организирани и подредени усилия България да получи газ от други източници. По подобен начин - без шум и всекидневни истерии на униформени мъже - бе потушена кризата с Ковида. Без късане на ризи бе прекършен още в началото си и опитът за произвеждане на криза с олиото.

Българите явно се впечатляват само от циркаджилък

Интересно би било да узнаем какво си представят българите като обратното на "нищо не направиха". Петков и Василев да пратят македонски космонавт на Марс? Да минат през селата със самосвал, от чиято каросерия да замерят населението с пачки пари?

Очевидно българите, потънали в тяхната сива реалност, в която всичко е еднакво и равно с всичко друго, се впечатляват предимно от някакъв циркаджилък. Ако имаха циркови наклонности, министрите на кабинета Петков щяха да оставят хората например да получат реални (двойни) сметки за ток, след което на среднощна пресконференция да кажат от телевизионния екран: "Това са цените, лоша е работата в целия свят. Но ние взехме решение да ви компенсираме за тия сметки и да направим така, че бъдещите ви сметки да са такива, каквито си бяха". След подобен цирк никой нямаше да може да твърди, че "тия нищо не направиха", макар че резултатът щеше да бъде абсолютно същият.

Не препоръчвам на европейски устроените български политици тепърва да стават циркаджии. Препоръчвам на онези, които информират и образоват българския народ да започнат да правят така, щото той да не чака циркове, а да придобие умението да прави разлики между нещата. Да отчленява истинното от лъжовното, важното от маловажното и сериозното от несериозното. Да се подреди, демек, до останалите европейски народи, както призоваваше преди век и половина един разпопен дякон…

Евгений Дайнов, Дойче веле