България официално влезе в подготовка за президентските избори. Отказът на Росен Плевнелиев от борба за нов мандат е подкана за ускоряване на номинациите. Приключилите национални форуми на основните политически сили разчистват терена за по-решителни действия. Това са изводите от ежемесечния анализ на Института по социология "Иван Хаджийски", който е резултат от традиционната дискусия с участието на проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.
Според политическите анализатори три фактора са отключили събитията и нагнетяват политическо напрежение в България: стремежът на ГЕРБ да моделира в своя полза драматичните дебати около промените в Изборния кодекс; решенията на конгреса на БСП; и амбицията на ДСБ да употреби президентските избори и да се самоутвърди за сметка на ГЕРБ.
Според института партията на Бойко Борисов все повече губи потенциални кандидати за президент, способни да привлекат широка вътрешна и международна подкрепа, а самият Борисов "създава вид на тласкан от среди в партията си да се кандидатира сам". "Решението видимо се отлага за последния момент", констатират социолозите.
Законодателните промени действително не излязоха извън плановете на управляващите, но свързаните с тях обрати произведоха допълнителни ефекти. Според наблюдателите "Патриотичният фронт се открои като централен играч".
Национално-патриотичната проблематика става все по-силно изразена в българската политика, откъдето и борбата - кои да бъдат нейни легитимни изразители. Сближаването на ГЕРБ с Патриотите има не само политическа страна, но и социално-психологическа основа.
С отвода на Росен Плевнелиев "евроатлантическата" противотежест на управлението допълнително олекна, предупреждават от института.
"Малките" партии (ПФ, АБВ, ДСБ) опитват да бъдат "големи" и да диктуват дневния ред. Най-успешни засега са ПФ, най-неубедителни – ДСБ. С ходовете си спрямо Плевнелиев ДСБ допуснаха грешка, защото разделиха и озадачиха дясната общност и направиха още по-мъглява перспективата за "нов десен проект". Това даде допълнителна легитимност в тезите на вътрешните им конкуренти – главно от ДБГ.
Заявката на БСП за остра опозиционност отслабва аналогичната претенция на ДСБ и тя трябва постоянно да доказва, че БСП и ГЕРБ са двете страни на една и съща монета. Но пък без сътрудничество с ГЕРБ ДСБ рискува да остане в дълбока изолация.
Новият курс на БСП принуди АБВ също да "определи" поведението си, за да не се обезличи съвсем в сянката на ГЕРБ. Но БСП не изглежда склонна да приеме условията на бившия си лидер Георги Първанов. Неговата позиция засега е висяща, на фактор, около който се събират малки партии.
Сблъсъкът с ДОСТ пък мотивира ДПС за курс към предсрочен парламентарен вот – след укрепване на влиянието в хода на президентските. Не може да се изключва двете формации да премерят самостоятелно сили и на президентския терен, сочат прогнозите на социологическия институт "Иван Хаджийски".