По-високите нации живеят и по-дълго, и по-качествено

Ново изследване показва, че начинът, по който сме били отгледани и живеем, се отразява директно върху височината ни, здравния ни статус, икономическото ни благосъстояние и др.

Проучването е публикувано в книгата The Changing Body, издадена от университета в Кембридж. То се базира на проведено в продължение на 30 години изследване, което потвърждава корелация (вероятностна зависимост) между височината и продължителността на човешкия живот.

 Чрез изследване на връзките между режима на хранене и икономическото развитие в Европа и Северна Америка от началото на 18 век насам, учените успели да свържат промяната в размерите, формата и физическите характеристики на човешкото тяло с икономическите и демографски промени за този период, пише PhysOrg.com.

Изследователите открили, че преди 200 години са съществували значителни разлики във височината между хората в работещите класи и висшите класи.

Например в Европа през 19 век е имало драматична разлика между височината на бедните момчета в Лондон и връстниците им, които се обучавали в Кралската военна академия в Сандхърст; между бедните френските младежи в наборната френска армия и студентите, посещаващи Политехническия университет; между синовете на елитните и бедни семейства в Холандия и т.н.

През 80-те години на 18 век например средната височина на 14-годишно момче от работещите класи във Великобритания била 1,3 м, докато тази на богатите му връстници била към 1,55 м.

Днес благодарение на значително подобрените условия на живот и здравеопазване тези разлики са намалели до средно 6 см, сочи изследването.

Регионалните вариации също играят важна роля в ръста на европейското население през годините. Така преди два века хората в Шотландия били средно с 2,3 см по-високи от тези от южните области на Острова, докато норвежците пък били сред най-ниските нации на континента.

В момента шотландците са високи средно 1,73 см, което е с два сантиметра по-малко от англичаните в южните области а норвежците са се превърнали във втората по-ръст нация на Стария континент, изпреварвани единствено от датчаните.

Според проф. Бернар Харис от университета в Саутхамптън, целта на проучването е да е анализират разликите във височината и здравния статус в различни европейски държави за дълги времеви периоди.

Учените си поставили за цел и да определят начините, по които тези промените могат да влияят на моделите на човешкото развитие в бъдеще.

"Работата ни показва, че са се случили драматични промени в детското здраве през последните 100 години, които са са отразили на височината и здравето на възрастните индивиди", споделя Харис.

Тези промени са оказали всеобхватно и дълбоко въздействие върху продължителността на живота и трудоспособността на индивидите.

Едно от най-важните заключения в изследването е, че инвестициите, които държавите правят днес в детското здраве, ще играят основна роля в определянето на икономическото благосъстояние на нациите в следващите поколения.