Група учени, начело с професора по патология – Ървиг Вайсман от Университета в Станфорд, създадоха антитяло, което е ефективно в борбата с рака, съобщават от Science now, цитирани от Medportal.ru.
Учените са постигнали положителни резултати при тестове с проби на ракови клетки от рак на гърдата, на яйчниците, дебелото черво, пикочният мехур, мозъка, черния дроб и простата.
Ървиг Вайсман и неговите колеги са установили още преди 10 години, че клетките, засегнати от левкемия, произвеждат протеин на име CD47. Този белтък присъства и в здравите клетки и се явява сигнал за макрофагите, че тези клетки не са чужди и не следва да бъдат разрушавани. Така раковите клетки "заемат" белтък от здравите и принуждават имунната система да ги игнорира.
Професорът по патология разяснява още, че той и екипът му са установили, че CD47 присъства във всяка ракова клетка. При това заразените с тумор клетки произвеждат въпросния белтък средно в три пъти по-големи количества от обикновените, здрави функционални единици.
Учените подложили клетките, засегнати от тумор, на въздействието на антитела, които изолират протеина CD47. След това те изследвали и образци на макрофаги. За проверка те добавили макрофаги и към обикновени ракови клетки. В резултат на изследванията се установило, че в отсъствие на лекарството макрофагите игнорират туморните клетки, а в негово присъствие – ги поглъщат и разрушават. Така при блокиране на протеина CD47 макрофагите отчитат туморните клетки като чужди и имунната система започвала да се бори по обичайния си начин с тях.
След като стигнали до тези теоретични изводи, групата учени започнала да прави експерименти и с мишки, пренасяйки върху тях човешки туморни клетки и лекувайки ги с подходящи антитела. В резултат на опитите са наблюдава спад в развитието на тумора и недопускане на разпространението на метастазата по цялото им тяло.
При една на всеки десет мишки, които са "заразени" с рак на пикочния мехур, след края на лечението се съхранил остатък от метастазата. Ракът на дебелото черво, изкуствено имплантиран в мишките, се е съкратил с над 2/3. При рака на гърдите обаче резултатите са наистина впечатляващи. При него, в резултат на лечението, изчезнали всички признаци на заболяването. След края на експеримента учените продължили да наблюдават мишките още четири месеца, като всички останали здрави и след приключване на лечението.
Вайсман разяснява, че с изследванията той и екипът му успели да разберат, че дори и след развитие на рак в организма антителата могат да го намалят т.е. да прекратят разрастването му и да предотвратят появата на метастаза.
При лечението с антитела макрофагите атакуват също и кръвните клетки, произвеждащи CD47. Но учените установили, че намаленото количество здрави клетки било кратковременно. След приключване на лечението животните възстановили нормалният си баланс от кръвни клетки.
Сега остава единствено лечението да бъде адаптирано и за борба с рака при хората.