Докато се наслаждаваме на лятото и търсим прохлада сред природата, малки, но много опасни насекоми, ни дебнат, когато най-малко очакваме.
Комарите, кърлежите и бълхите са едни от най-честите паразити, които нападат хората. Те пренасят много болести.
Цезарина Илиева - главен експерт дирекция НЗБ, отдел Паразитология към СРЗИ, разказва за това как "действат" и с какво ни заплашват малките гадинки.
Комарите са космополити, т.е. заселват целия свят и наброяват повече от 3000 вида. Те се хранят с кръв или сокове на растения и имат способност да поддържат и предават болестотворни микроорганизми. Тези насекоми са преносители на малария, жълта треска, денга, филариоза, вирусни енцефалити.
Кърлежите " се чувстват" удобно при доста различни гостоприемници, в това число и при човека. След като се нахранят с кръв, те напускат гостоприемника си . Поради това, че гадинките сменят често своите гостоприемник, те са чести преносители на зараза.
Иксодовите кърлежи са преносители на причинителите на около 80 заболявания, но човекът е възприемчив към 20 от тях. Сред тях са сезонните кърлежови енцефалити, Лаймската болест, хеморагичните трески, туларемията, бруцелозата.
Бълхите също не отстъпват на кърлежите и пренасят 25 вида заболявания. Сред които са чумата, ендемичен миши тиф, туларемията. От бълхи по животните, можем да се прихване псевдотуберкулозата, листериозата, коремен тиф и сибирска язва. А котешката и кучешката бълха са междинни гостоприемници на кучешката и мишата тении.
Една от най-често срещаните болести, пренасяни от паразити, в столицата е Лаймската болест. Тя е с най-дълъг инкубационен период от 30 – 35 дни. Именно заради това от СРЗИ препоръчват на 25 – 30 ден от ухапването да се извърши серологично изследване на кръв.
От всички изброени заболявания, ваксина има единствено срещу причинителя на кримска - конго хеморагична треска.
В СРЗИ се води статистика на вече доказаните случаи на заболявания, но не и на ухапаните лица. Поради това трябва да подходите изключително сериозно и да потърсите лекарска помощ при необходимост.
Местната власт полага усилия за борба с подобни заболявания. По данни на Столична община всяка година на общинските зелени площи, които са около 18 000 дка, задължително се правят няколко обработки. Тяхното начало съвпада с епидемичния сезон, през който се наблюдава увеличение числеността на кръвосмучещите паразити.
Пръскат се и се косят паркове, градини, зелени площи към транспортни ивици, междублокови пространства и гробищни паркове. Три фирми осъществяват обработката на територията на Столична община, Контролът на извършваните мероприятия периодично се осъществява от СРЗИ.
Трикратна е обработката срещу комари – първият етап е през месеците април – май, вторият - през август, а последният е октомври-ноември. Двукратна е обработка срещу кърлежи (април и ноември), а срещу бълхи се пръска веднъж годишно през юни-юли.
До момента са извършени двукратни обработки срещу комари, еднократна срещу кърлежи и бълхи. При обработките срещу кърлежи е обърнато внимание на често посещаваните места и алеи В София. Това са терените в Южен парк, Борисова градина, Северен парк . Там са регистрирани и най-много случаи на ухапания от паразити.
От СРЗИ посочват, че при проведените наблюдения в парковете се откриват предимно ларви и нимфи на пасищни кърлежи. При предходните години са се улавяли възрастни, полово зрели индивиди. Това говори, че обработките намаляват числеността на кръвосмучещите ектопоразити.
Въпреки усилията на властите обаче домашни и безстопанствени кучета, котки и гризачи, създават благоприятни условия за развитието на нови поколения от тези паякообразни организми.
Поредната масова обработка срещу кърлежи ще стартира през септември, уведомяват от столичната РЗИ.
Спасение от паразитите можем да намерим, като носим облекло в светли тонове, с дълги ръкави. Също така препоръчително е да се сяда и минава през отъпкани и лишени от буйна растителност места. Експертите препоръчват мазането с репеленти, оглед на тялото за впити кърлежи или ухапвания от бълхи.