Биоенергията - въглеродна бомба със закъснител?

Две нови изследвания, проведени по поръчка на BirdLife International, Европейското бюро по околна среда и "Транспорт и околна среда", сочат, че в Европа е налице сериозен проблем с отчитането на въглерода, който застрашава да подкопае истинността на двете основополагащи политики на ЕС за борба с измененията в климата: Директивата за енергия от възобновяеми източници (ДВЕИ) и Схемата за търговия с квоти за въглеродни емисии. В настоящата схема за отчитане на емисиите на парникови газове от биоенергия и биогорива са налице основни пропуски, алармират от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Насърчаването на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ) е ключов елемент в стремежа за намаляване на климатичните промени. Новите данни обаче показват, че е възможно те всъщност да увеличават емисиите от парникови газове в сравнение с изкопаемите горива, тъй като разходът на въглерод при много от източниците на биоенергия е висок. Тези данни, както и друга подробна и достъпна информация по темата за биоенергията са обобщени в нова брошура на БДЗП.

Добивът на дървесна биомаса и свързаните с него промени в управлението на горите водят до значителни непосредствени емисии на парникови газове и създават "въглероден дълг", за чието изплащане чрез повторно улавяне в почвата и растителността на освободения въглерод ще бъдат необходими десетилетия, ако не и столетия. В законодателството на ЕС елементът "време" е пренебрегнат, което означава, че предвиденото на хартия намаляване на въглерода до 2020 г. няма да съответства на случващото се в действителност. В резултат биомасата може да се окаже по-вредна за климата от изкопаемите горива, които замества.

За изпълнение на заложените в директивите цели, държавите-членки на ЕС ще трябва да разчитат не само на собствените си ресурси, но и на внос на биогорива. По този начин ще се насърчи увеличаването на производството на биогорива в целия свят. Т.е. част от отговора на това растящо търсене на биогорива в ЕС ще бъде увеличаването на площта на земеделските земи в други части на света. Затова в случая се говори за т.нар. недиректно изменение в ползването на земите. Плановете за увеличаване на използването на биогорива в Европа през следващите десет години ще причинят промяната в предназначението на 69 хил. кв. км земи по света, твърдят от БДЗП.

Ако европейските страни не променят плановете си за добив на бензин и дизел от земеделски култури до 2020 г., територия с площ, два пъти по-голяма от площта на Белгия, ще трябва да бъде засята със земеделски култури за производство на биогорива, което ще застраши много гори и други естествени екосистеми, както и съществуването на зависимите от тях местни общности. Ако политиката на ЕС не се промени, допълнителните количества биогорива, които Европа ще използва през следващото десетилетие, ще окажат средно 81 до 167% по-вредно влияние върху климатичните промени в сравнение с конвенционалните, изкопаеми горива, посочват от БДЗП.

Производството на биоенергия може да окаже много сериозни въздействия върху биоразнообразието, водите и други природни ресурси, както и върху самия човек.

Въвеждането на изчерпателни, изрични, законово обосновани и добре приложени стандарти за устойчивост е от жизненоважно значение, ако искаме да бъдем сигурни, че биоенергията наистина ще отговаря на определението "зелена енергия", се посочва в изследването.

"За да постигне целта "20-20-20" на ЕС, България ще трябва значително да увеличи дела на енергия от ВЕИ в крайното енергийно потребление. Биомасата може да изиграе много важна роля, но само ако използването ѝ става в баланс с природата”, коментира Ваня Рътарова, отговорник по опазване на горите в БДЗП.

Във връзка с това от БДЗП посочват, че работят активно за създаването на национална схема за устойчиво производство и ползване на биомаса за енергийни нужди, която да включва различни задължителни критерии, като например: забрана за добив на дървесина за производството на енергия от значими за опазване на биоразнообразието гори, ограничения върху ползването на мъртва дървесина като биомаса, забрана за залесяване на енергийни култури върху значителни площи в богати на биоразнообразие райони, забрана за използване на ГМО и др.

Според Рътарова трябва да се положат по-големи усилия за намаляване на енергийните нужди, за повишаване на енергийната ефективност, както и за намаляване на емисиите от парникови газове.

"Само ако се работи на различни нива и се осигури кохерентност на политиките, увеличаването на дела на ВЕИ няма да има негативни последствия върху природните екосистеми и ще даде положителни резултати в борбата с измененията в климата”, допълва Рътарова.