Къде има най-много микроби

В Марианската падина на 11 км под повърхността на Тихия океан има изобилие от микроби въпреки огромното налягане, ниската температура и липсата на слънчева светлина, съобщиха световните информационни агенции.

Микроскопичните организми се хранят с падащи отгоре мъртви растения и риба. Международен екип от учени, който взе проби с роботизиран апарат през 2010 г. , установи на дъното на Марианската падина двойно по-голямо количество бактерии и микроби, отколкото в близък район с дълбочина 6 км. "Изненадващо е, че има толкова голяма бактериална активност", каза Рони Глуд от Университета на Южна Дания. "Обикновено животът става все по-оскъден с дълбочината. Когато обаче стигнеш наистина надълбоко, започват отново да се случват повече неща".

Резултатите подкрепят теорията, че мъртвите растения и риба, които падат по стръмните склонове на Марианската падина, често стигат до дъното и образуват "гореща точка" за микробите. Земетресенията също предизвикват свличане на тиня, която съдържа различни остатъци. Марианската падина е пет пъти по-дълга от Големия каньон и може лесно да погълне връх Еверест, който е с височина 8848 м., допълва БТА

На дъното й и преди е откриван живот, но малко се знае докъде стига той. Камерите на екипа видяха също няколко раковидни като скариди там. В дълбините под 6000 м, наречени на Хадес, гръцкия бог на подземния свят, вероятно се наслагва повече въглерод. "Имаме малко екзотично парче от мозайка , което досега не е изследвано" каза Рони Глуд за начина, по който океаните рециклират и поглъщат въглерода. Само около 2% от Световния океан са по-дълбоки от 6000 м.

Температурата в тях е малко над точката на замръзване. Досега учените мислеха, че там има много малко живот заради недостига на храна. Само един или два процента от живата материя в горните води потъва до 3700 м, колкото е средната стойност за океанското дъно. Повечето храна се изяжда или отново изплува на повърхността и не пада надълбоко. Налягането на дъното на падината е около 1125 кг на кв. см.

То може да бъде сравнено с това да те настъпи слон, носещ обувки с високи токчета. Учените изследват също генетиката на микробите, живеещи в такъв студ. Способността за оцеляване на толкова голяма дълбочина означава, че те имат ензими, които може да се използват в индустрията, работеща с високо налягане.

Учени достигнаха за пръв път дъното на Марианската падина през 1960 г. Режисьорът Джеймс Камерън миналата година се спусна в нея с батискаф и каза, че е видял признаци на живот.