В новия Закон за Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) трябва да залегнат повече стимули за малките проекти за внедряване на ВЕИ в сградите като алтернатива за отопление, коментира за БТА председателят на Асоциацията на Българските енергийни агенции (АБЕА) Лияна Аджарова.
В този вариант на проектозакона по-скоро се разработва производството на електрическа енергия, а не производството на топлинна енергия, а ако има нужда от изграждане на нови мощности, то това са именно малки топлоцентрали, посочи Аджарова и допълни, че инвеститорите в тази област са добре дошли.
Инвестициите в инсталациите за отопление на биомаса могат да се изкупуват за три - четири години и това дава шанс за реализиране на подобни проекти от ЕСКО фирми.
Начинът е те да платят за изграждане на инсталацията, а общината след това да им върне инвестицията от разликата в разходите си за отопление.
В България вече съществуват предприятия за производство на пелети и чипс от биомаса, но продукцията им основно се изнася за Италия, вместо да се потребява от българските домакинства и обществени сгради и тук да се отчита благоприятният ефект от този вид гориво - намаляване на енергопотреблението, на разходите за отопление и на въглеродните емисии.
По данни на АБЕА отоплението на сградите е най-големият потребител на енергия и генератор на въглеродни емисии в българските общини.
Голям процент от българските домакинства се отопляват на ток, което е забранено в някои европейски държави, отчитат енергийните агенции.
Според енергийната организация само от дървесни отпадъци България може да получава топлинна енергия в размер на 13.5 тераватчаса годишно.