Световният океан се покачва по-бързо от очакваното

Ледът в Гренландия и останалата част от Арктика се топи по-бързо от очакваното. Това може да доведе до повишаването на нивото на океаните с над метър и половина до края на века, показват данните от авторитетно международно проучване, цитирано от АП.

Откритията наблягат на нуждата от по-голяма спешност в борбата с глобалното затопляне, се казва в доклада на Програмата за мониторинг и оценка на Арктика (AMAP) – научното звено на Арктическия съвет, в който членуват 8 държави. Новата прогноза значително надвишава всичко, предвиждано досега.

Повишаването на моретата се очаква да бъде едно от най-лошите резултати от глобалното затопляне. То може да доведе от заливането на ниските атоли в Тихия океан до наводняване на инфраструктурата в крайбрежните градове. Нивото на моретата обаче няма да се повиши еднакво навсякъде, поради фактори като теченията ветровете и др. Очаква се обаче разположени ниско райони като Бангладеш и Флорида сериозно да пострадат.

Новият доклад ще бъде представен на външните министри на 8-те държави-членки на Арктическия съвет на AMAP по време на срещата им следващата седмица в Гренландия. Той ще бъде дискутиран преди това от около 400 международни учени на конференция в Копенхаген.

Според прогнозите топенето на Арктическите глетчери и ледените шапки (в това число и ледения щит в Гренландия) ще увеличи нивата на световния океан между 90 и 160 см до 2100 г. Това е значително повишаване в сравнение с прогнозите на ООН от 2007 г., според които нивата на световният океан ще се увеличат с от 19 до 59 см.

Оценките на АМАP показват още, че Гренландия губи ледената си покривка през периода 2004 – 2009 г. четири пъти по-бързо от годините между 1995 и 2000 г.

В допълнение покритието от морски лед в Северния ледовит океан също намалява по-бързо от очакваното, излагайки на риск оцеляването на полярните мечки и на други животински видове, зависещи от леда. От AMAP прогнозират, че морският лед ще изчезне почти напълно през лятото до 30-40 години.

Освен парниковите газове, причина за затоплянето е и липсата на лед, който да отразява слънчевата енергия обратно в космоса. Този акумулиран ефект ще затопли районите около северния полюс от 5 до 11 градуса по Фаренхайт 2080 г., дори ако парниковите емисии спаднат под нивата на тези от последното десетилетие.

Учените бързо подобряват методите за измерване на топенето на ледовете. В друго проучване, докладвано през март тази година, европейски и американски изследователи установили, че ускореното топене на ледовете в Гренландия и Антарктика ще доведе до покачване на водите на океана с 33 см до 2050 г.

Докладът на АМАP казва, че топенето на глетчерите и ледените покривки по света се е превърнало в най-важната причина за покачването на водите. Само ледовете на Гренландия са отговорни за над 40% от 3.1 милиметровото годишно повишение между 2003 и 2008 г., сочи проучването.