С желязо и планктон срещу парниковия ефект

Учени от Китай и САЩ за първи път задълбочават изследванията в Южния окаен заради разпространението на желязо в морските води и обемът на концентрация на този химичен елемент.

Целта на заниманията на учените е да изследват циркулацията на въглерода и изучаването на т.нар. "желязна хипотеза".

Всеобщо признат факт е, че основен фактор за глобалното затопляне е изхвърлянето на въглеводород в атмосферата. Океаните се явяват важна брънка в природния цикъл, а планктонът осъществява изключително голям процес на фотосинтеза, когато с помощта на светлината въглеродният диоксид се преобразува в органични съединения.

Според хипотезата след приключване на жизнения цикъл органичните съединения, вследствие на силата на тежестта, падат на дъното на океана във вида на гранули, след това се разлагат, окисляват, а въглеродът се съхранява в дълбоките слоеве на морската вода. Този процес учените са нарекли "биологични наноси".
Те предлагат да се използват именно тези естествени процеси – за да се усилят функциите на наносите, да се въздейства на ръста на планктона. 

Американският химик Марти Камен по време на изследването е стигнал до извода, че химическият елемент желязо стимулира планктона. Южните морета в райони, богати на соли и с ниско съдържание на хлорофил, може да се "внесе" и желязо, за да се способства за по-бурно развитие на планктона.

Така като цяло може да се въздейства към намаляване на парниковия ефект в световен мащаб.
Тази теория има обаче и своите противници.

Някои учени предупреждават, че използването на желязото стимулатор на планктона може да доведе до непредсказуеми екологични последствия и да нанесе изключително сериозна вреда на екологичната система на моретата и океаните.