Живеем ли в Мултивселена?

Теорията, че нашата Вселена се съдържа в гигантски мехур и че съществуват множество алтернативни вселени, които съществуват в свои обвивки, създавайки по този начин Мултивселена, за първи път може да бъде тествана в реални условия от физиците.

Две отделни проучвания, публикувани в Physical Review Letters и Physical Review представиха методи, които описват в детайли начини за доказване на съществуването на други вселени освен нашата.

Разработените от физиците методи се състоят в откриването на подобни на дискове модели в космическото микровълновото фоново лъчение - "ехото" останало от Големия взрив, което изпълва всяко кътче от пространството. Анализът му може да предостави доказателства за сблъсъци между нашата и други вселени в миналото.

Множество модерни теории на фундаменталната физика предполагат, че нашата Вселена се съдържа в мехур, около който са разположени други вселени. В някои от тях дори основните закони на природата, които тук приемаме за даденост, може да са коренно различни.

До днес никой не бе успял да открие начин за ефективно търсене на следи от сблъсъци на подобни вселени на модели на фоновото лъчение, които впрочем се срещат навсякъде.

Екип от космолози от лондонските University College, Imperial College и от Института Периметър направили стъпка напред в решаването на проблема със стартирането на серия от компютърни симулации на това, как би трябвало да изглежда микровълновия фон със или без космически сблъсъци между различни вселени. Така те поставили първата по рода си граница на максималния брой възможни следи от междувселенни сблъсъци, които могат да се наблюдават в микровълновия фон.

Една от основните дилеми, пред които учените винаги са били изправени, е, че хората са много добри в откриването на модели в различни произволни данни, които често се оказват резултат от случайности.

Създаденият от физиците нов алгоритъм обаче е много трудно да бъде заблуден, тъй като в него са въведени много стриктни правила за това дали данните показват закономерност или всичко е игра на случайностите.

"Много е лесно да се изтълкуват погрешно интересни модели в произволни данни. Такъв е случаят с "лицето на Марс", което, погледнато от по-близо, се превръща в нормална планина", обяснява пред physorg.com д-р Даниел Мортлок, един от авторите на новия метод. "Поради тази причина ние внимавахме много при задаването на параметрите за оценка за наличие на сблъсъци между отделните вселени", допълва той.

Авторите наблягат на факта, че първите получени резултати от анализа на микровълновия фон не са достатъчно доказателство за приемането и отхвърлянето на теорията за мултивселените. Новите данни, които в момента постъпват от сателита "Планк" на Европейската космическа агенция, ще помогнат за разрешаване на загадката.