Хората обичат идеята за това, че биха могли да бъдат много по-интелигентни или по-креативни, ако впрегнат в действие неизползваните части на мозъка си. За съжаление обаче този мит се развенчава в научна статия, публикувана от BBC.
Невероятно е сред колко много медицински митове може да избираме, пише британската авторка Клаудия Хамонд в своята статия за медията. В случая обаче мозъкът привлича най-голямо внимание в сравнение с останалите части на човешкото тяло.
"Един от любимите ми митове е идеята, че използваме само 10% от нашия мозък", казва Хамонд. Тази представа е доста привличаща, защото е приятно да знаем, че може да бъдем много по-интелигентни, успешни или креативни, ако използваме останалите 90%. Това може да ни накара да работим по-усилено, но за съжаление не значи, че идеята е в каквото и да е степен вярна.
Първо е хубаво да се зададе въпросът – 10% от какво? Ако става дума за 10% от обема на мозъка, то това твърдение може много лесно да се обори. При сканиране с магнитен резонанс учените могат да видят кои части от мозъка се активират при извършване на различни действия или мислене за различни неща. Например простото действие на стискане на дланта в юмрук изисква доста по-голяма активност на мозъка от "известните" 10%. Дори ако си мислите, че нищо не правите, вашият мозък продължава да работи, контролирайки функции като дишане или сърцебиене.
Дали 10-те процента означават броя на клетките в мозъка ви? И в този случай обаче предположението не може да отговори на истината. Когато някоя мозъчна клетка, наричана неврон, загуби функциите си, тя или дегенерира и умира, или е погълната от намиращите се наблизо клетки. Ние не оставяме невроните си да се мотаят безцелно. Те са твърде ценни за това, пише Хамонд. Всъщност нашият мозък се нуждае от много ресурси. Според невролога Сержо Дела Сала живата мозъчна тъкан се нуждае от 20% от кислорода, който дишаме.
Вярно е, че еволюцията си прави номера и създава наистина причудливи вариации. Въпреки това би изглеждало твърде странно да имаме 10 пъти по-голям мозък от този, от който се нуждаем, при положение, че големината му понякога пречи на нашето оцеляване – възможна е смъртта на майката при раждане.
И все пак има хора, които се хващат за идеята, че използваме само 10% от мозъка си. Пример за полулярността на мита е случката, която имала невроложката от University College London Софи Скот по време на курс за оказване на първа помощ, който посетила. Преподавателят там уверил класа, че нараняванията по главата не са много опасни, тъй като "фактът на 10-те процента е в сила". Грешим обаче не само за процентите, но и за негативното влияние на ударите по главата. Дори много малко нараняване би могло да има огромен ефект върху способностите на един човек. В нашия случай преподавателят е имала нещастието да говори пред професор по неврология, коментира Хамонд.
Повече за митовете около най-сложната позната ни структура във вселената можете да прочетете в Econ.bg.