Обясниха с уравнения удоволствието от музикалната хармония

Бернардо Спаньоло от университета в Палермо и неговите руски колеги са разработили математически модел, който според тях обяснява защо чуваме дадени тонове като хармонични, а други не. Според тях хармонията може да се обясни по математически път, както и с природата на нервните центрове, отговарящи за слуха, информира focus.aps.org.

Повечето хора могат да уловят разликата между хармонията и неприятния за слушане шум. Един от очевидните примери за това са китарните акорди, при които един сгрешен тон разваля непоправимо цялото усещане за хармония.

През годините са създавани множество теории, които се опитват да обяснят защо възприемаме определени групи от тонове като приятни, а други като хаотични. Спорд част от тях мозъците ни просто получават поток от тонове и ги обработват по наше желание. Спаньоло и неговите колеги обаче не са съгласни с този възглед и твърдят, че имат доказателство, което да го оборва.

Според изследователите, човешкото ухо е снабдено с неврони, разположени в различни части на ушния канал, които реагират на тонове с различни честоти. Това обаче не е достатъчно, за да харесаме дадена комбинация от звуци. Затова те предполагат, че разполагаме с трети тип неврони, наречени интерневрони, които изпращат сигнали до мозъка, базирани на постъпилата в тях информация от останалите неврони.

Нещо повече - учените твърдят, че тези сензорни неврони се подчиняват на математически модел, при който стимулът (в този случай звукът) генерира електрическо напрежение в клетките до определена точка на насищане. Преминаването ѝ освобождава импулси, който достигат до мозъка. Така ако различните сензорните неврони непрекъснато изпращат голямо количество сигнали, интерневроните биват буквално залети от информация и не могат да преработват цялата информация от множеството сензорни неврони.

За да анализират феномените, учените приложили теорията на информацията, според която колкото по-малко случаен е даден сигнал, толкова повече информация той носи и се подрежда с възходяща последователност, която учените наричат регулярност. Точно тази регулярност обяснява дали харесваме определени тонове, когато ги чуем заедно.

"Добрите" комбинации от тонове дават високи стойности на регулярност (поради повече информация в тях). Обратно - дисонансните комбинации от тонове генерират по-ниска регулярност. Това според учените е основната причина да се усмихваме, когато чуем певчески хор, който хармонизира перфектно и да се мръщим на пеенето на подпийнала компания.