На 43 светлинни години от нас в малкото южно съзвездие Живописец се намира оранжевата звезда-джудже HD 40307. Макар и невзрачна, въпросната звезда е интересна с факта, че в миналото астрономите откриха, че в близост около нея обикалят три екзопланети от клас "Супер Земи". Това са небесни тела с размери, не много по-големи от тези на нашата родна планета.
Сега обаче екип от изследователи, работещи с телескопа HARPS на Европейската южна обсерватория (ESO), предполагат, че около HD 40307 обикалят още поне три от този вид планети, като една от тях се намира в т.нар. обитаема зона, в която на теория може да съществува вода в течно състояние – т.нар. "зона на Голдилокс", пише Universe Today.
HARPS (съкратено от High Accuracy Radial velocity Planet Searcher) е 3,6 метровият телескоп на ESO в Ла Сила, Чили. Основната задача на този прецизен инструмент е да открива екзопланети в дълбокия космос, като измерва миниатюрните влияния, които гравитацията им оказват върху звездите, около които те обикалят.
Така анализирайки данните, постъпващи HD 40307, астрономите от британският университет в Хертфордшир попадат на планетата HD 40307 g. Макар и да се различава от другите си "сестри" само по една буква (останалите съответно са означени с a, b, c, е и f), HD 40307 g e уникална с факта, че някои от физическите и параметри много прилича на тези на Земята.
Освен че се намира в обитаемата зона, позволяваща наличието на течна вода, планетата не е приливно заключена. Това означава, че тя се върти около оста си и че не е подложена на постоянна изпепеляващи температура от едната си страна, а другата ѝ половина да остава във вечен студ. Това качество на HD 40307 g на теория позволява поддържането на един умерен климат, който способства поддържането на живот.
Достъпните за астрономите данни показват още, че екзопланетата обикаля на 0,6 астрономически единици (AU) от HD 40307 . За сравнение Земята е разположена малко по-далеч от Слънцето – на 1 AU. От този параметър учените предполагат, че годината на HD 40307 g годината продължава приблизително 200 земни дни. Оценките показват, че при тези разстояния, планетата, чиято маса е колкото на седем Земи, получава 62% от радиацията, която ние получаваме от слънцето.
Макар че за момента новините от HARPS звучат вълнуващо, учените не могат да кажат какво точно може да бъде открито на новата планета, докато не получат повече данни за нея. Дотогава HD 40307 g си остава един потенциален кандидат за обитаем планета от земен тип.
Един от важните изводи за учените тук обаче е, че планета с подобни параметри може да се формира и съществува в звездна система, чиято структура много различна по различна от тази на нашата слънчева система. Това дава надежди, че в космоса може да има много повече подобни на Земята планети, отколкото в момента се предполага.