В името на софийските павета

Не искам да махат жълтите павета. Обичам ги, всеки път като ги видя от самолета, знам че се прибирам у дома.

Моята баба обичаше жълтите павета в центъра на София, въпреки че със сигурност е правила не веднъж пируети по тях. И е падала.

Едва ли има софиянец, който да не срутвал и натъртвал, особено през зимата. Много от шофьорите също са имали приключения точно там - на тези жълти и хлъзгави павета в центъра. Но... някои си ги обичат. Аз също.

Живущи на и около столичната улица "Цар Иван Асен" организираха подписка и протест срещу ремонта на Столична община и "Софийска вода", който предвиждаше полагане на асфалт на една част от улицата. Столичаните си искаха паветата обратно.

И не искаха никакъв асфалт, нищо че автомобилите им се разбиват повече, нищо че трябва да се движат по улицата с 10 километра в час, нищо че ако си повикаш такси за тази улица, изслушваш мрънканията на тексиметровите шофьори, мрънкания, които не спират дори и с намек за солиден бакшиш.

Групата в Facebook в защита на паветата събра за няколко дни над 6000 участници, подписката в "Баш Бара" - стотици имена, организираният протест също привлече внушително присъствие.

Аргументите на столичани "за павето" се опираха преди всичко на желание за запазване на атмосферата на улицата. Атмосферата на стара София, където културният елит се е разхождал с файтони; денят е имал на разположение 24 часа с 60 минути всеки час, а не е летял със скоростта на интернет; връзките на хората не са били безжични, дистанционни и виртуални. По тази улица все още има дървета, вътрешни дворчета, от които изкачат котки, малки магазинчета и заведения, където знаят поръчката ти.

И макар и да има и допълнителни аргументи (като например, че поръчката и планът за ремонт противоречат на устройствените планове,а и не са много законни), протестиращите за запазване на паветата бяха преди всичко емоционално ангажирани.

Битката за защита на паветата беше спечелена относително бързо. Може би защото периодът е предизборен, може би защото наистина е имало сериозни нарушения.

За някои исканията да се запазят паветата на столичната "Цар Иван Асен" ще се сторят безумни или най-малкото непрактични. Други ще се присмеят на протест "За паветата" или "Искаме си паветата" или ще кажат: "Е, то каква победа е това – победа на павето".

Какво обаче показа няколко дневната схватка между групата софиянци и местната власт.

На първо място, че столичани започват да стават по-чувствителни към средата, която обитават и да имат изисквания срещу своите данъци.

Второ, че Столична община, дори и да има на хартия Устройствен план, в който присъстват и някакви защитени зони от историческия център, тя не е готова да го спазва.

Трето, този план не е концептуално обвързан с идея да се запази атмосферата на стара София, ако и при известно неудобство за таксиметровите и други шофьори. Т.е. София расте, но не знае как да остарява.

И на четвърто (не на последно място), победата на този протест доказа, че ако човек или група от хора имат позиция и я отстояват в един глас, те могат да я наложат. И това си струва да се прави.

Най-малкото, за да има тротоар с дървета или жълти павета, които да те насочват към вкъщи.