Какво се случва в една неделна вечер по ул. "Пиротска"

Бежанците — тези чуждоземци идват в страната ни, без да ни питат искаме ли ги и можем ли да се погрижим за тях. Освен че идват нелегално в страната ни, те носят със себе си и чуждата си култура, и непознатата си религия, и болестите си, и най-лошото – манталитета си. Това си мисли на пръв поглед средностатистическият българин, който гледа новините по телевизията и цъка с език, невярващ какво го е сполетяло.

Само че това нито е проблемът, нито подобно мислене подхожда на хора, чиито роднини са в нечия чужда родина. Възмущаваме се от реакцията на медиите във Великобритания, без да си даваме сметка, че това правим и ние, само че с бежанците. Но и това не е изцяло проблемът.

Непонятна е понякога българската наивност. Тези хора са тук не по свое желание – без значение дали бягат от войната в Сирия, или от конфликтните Пакистан, Афганистан, Египет и т.н.

В повечето случаи тези хора са били измамени от трафикантите – тук също няма значение дали трафикантите са турци, или българи, които са ги прекарали през границата и са ги стоварили в някой български град в повечето случаи без пари и на произвола на съдбата.

Ако някой се страхува да попадне в компанията на бежанци, бих го попитала не би ли се страхувал да бъде в компанията на ултраси и националисти. Ако става дума за агресия, то тя няма цвят.

Разхождах се сама, неделя вечер, по столичната ул. "Пиротска" - ареала, описан като мястото с най-висока престъпност, където в момента обикалят "гвардии" от националисти, които следят да няма проблеми между българите и чужденците.

В района на джамията, синагогата и българската църква "Св. св. Кирил и Методий", Женския пазар, улица "Пиротска" хората продължават живота, който винаги са водили, с тази разлика, че покрай тях от повече от половин година минават различни по цвят хора.

Никой от тях не се натрапва и не им създава проблеми. Две жени, продавачки в многобройните магазини по "Пиротска", разказаха, че напливът от емигранти – бежанци от държавите от Северна Африка и арабските страни, е от повече от половин година. Бяха изненадани, че чак сега се обръща внимание на това, че в страната ни са пристигнали толкова много емигранти.

Обясняват, че повечето от тях са млади момчета – тийнейджъри и млади мъже на 20-30 години. Жени се виждат рядко сред тях. Събират се на групи от по трима-петима и се движат заедно. Живеят в района и не пречат на никого.

Младо чернокожо момче на не повече от 18-19 години притеснено разказа, че идва от Гана и от три седмици живее в района. Не желае да остава в България, а да емигрира в Западна Европа.

Пристигнал от Истанбул, където живял няколко месеца. Бързаше за среща с приятели пред джамията и като обикновен младеж продължи да слуша музика от телефона си, докато се отдалечаваше към силуета на джамията.

Иначе на Женския пазар обичайният контингент от роми разгъваше чаршията си от вехти вещи на фона на падащия здрач с уговорката, че все някой ще мине да си купи нещо от тях. В момента обаче те не са във фокуса на вниманието, защото по улиците ни се разхождат далеч по-мургави чужденци, които плашат не с действията си, а с присъствието си – непознати субекти, които от идват от непознати страни.

Агресията няма цвят и ако в момента ние сме в ролята на агресори, то не виждам защо се възмущаваме на британската истерия срещу нас.