Археолози се натъкнаха на уникални находки край Козарева могила

На уникални находки се натъкнаха археолозите, прочуващи Козарева могила в Каблешково, край Поморие.

Изследователите констатираха, че тези месеци са били изключително силни и отчетоха успешен археологически сезон.

Ръководителят на разкопките доц. д-р П. Георгиева и зам.-ръководителите М. Попова и В. Данов, заедно със студенти от Историческия факултет на СУ "Свети Климент Охридски” попаднаха на открития, свързани с бита и ритуалите през елинистическия и енеолитния период, съобщиха от Община Поморие.

В близост до могилата е издигнато укрепително съоръжение, което е надграждано през различните епохи. Находките, намерени в него са от праисторията - енеолит и ранна бронзова епоха, както и от античността – елинистическата епоха.

Проучванията в централната част на селищната могила разкриха южните части на две големи частично вкопани сгради от горелия късно-енеолитен хоризонт.

В тях са намерени няколко цели керамични съда с различни размери – оръдия от кремък и огладен камък, керамични модели на масички с нарисувани очи и фрагменти от антропоморфна пластика.

В една от сградите е открито съоръжение, изградено от вертикално подредени пръти, привързани с въжета или пръчки и дебело обмазани с глина. В него са били поставени няколко керамични съда и две каменни чукалки. Предполага се, че съоръжението е било свързано с производството на съдове. В малкия по площ запазен участък от ранната бронзова епоха е открито обмазано с глина огнище, изградено на подложка от чакъл. Непосредствено под него са открити два големи керамични съда – плацина и амфоровиден съд от късния неолит.

Археолозите се натъкнаха и на интересни находки до некропола.

Те откриха 11 гроба, 4, от които антични от III в. преди Хр. Бяха открити и 7 енеолитни от V хил. преди Хр.

В два от гробовете учените намериха кости и констатираха, че хората са боледували от сифилис. Те стигнаха до това заключение от деформацията им, която се появява при тази болест. Археолозите съобщиха обаче, че при проучването е установено, че смъртта не е настъпила в следствие на сифилиса, а в по-късен етап, което дава нови сведения за напредъка на медицината в тази епоха.

При погребания в един от тези гробове е установена силна деформация при единия долен крайник, а под него са намерени железни скоба и шайба, което е още едно доказателство за напредналото ниво на медицината.

Друга любопитна и рядка находка е откритата в устата на един от погребаните. Изследователите са намерили дребна бронзова монета. Тя е на келтския владетел Кавар, управлявал между 219 и 200 г. пр. Хр. в Тракия.

През тази година за първи път, освен гробове от късния енеолит, бяха открити два гроба на деца от ранния енеолит, което е първата половина на петото хилядолетие пр. Хр.

На практика некрополът при Козарева могила е единственият намерен досега некропол от времето на енеолита в района на Тракия и началото на проучването на гробове от ранния енеолит го прави още по-интересен и важен.

Сред проучените гробове от късния енеолит нова интересна информация за обредите от тази епоха дава друг от гробовете.

Погребаният там е бил положен свит настрани. След вдигането на костите, при вдигането на фрагментирания череп се е установило, че част от черепните кости от лявата страна липсват. Те са открити, погребани в друга, по-малка яма. Върху един от фрагментите има перфорирана след смъртта дупчица. Тази находка може да се свърже с находките на черепни амулети – рондели, открити в селището. Те са направени от изрязани с формата на кръг парчета от човешки черепи с пробити в центъра дупки за окачане. Обработени са много добре, което предполага, че са правени от свежа кост.

Това са първите такива находки от България, но подобни находки са известни от Западна и Средна Европа още от деветнадесети век. Един от проблемите на изучаването им е откъде са вземани черепите, от които са направени.

Находката от този гроб дава нова информация в тази насока.

Не е ясно дали отделянето на част от черепа е било легално публично действие, част от древен ритуал, или е направено нелегално, скоро след погребението. За първи път обаче има едновременно черепна кост, от която са вземани части за амулет и целият индивид погребан до нея.