Елиф Шафак в търсене на съвременните роли на жените

2012 г. определено може да бъде наречена "годината на Елиф Шафак в България”. Преди няколко месеца имахме щастието да прочетем на български романа "Чест” на турската писателка и да се видим на живо с нея по време на представянето на книгата в София.

В края на годината отново се срещаме с Елиф по подобен повод. На български излезе биографичната й книга "Черно мляко”, отново благодарение на издателство "Егмонт България”.

Историята претендира да има биографичен характер, но още в подзаглавието й "За писането, майчинството и харема вътре в нас” става ясно, че писателката отново е готова да ни понесе из пътеките на въображението си.

Всъщност "Черно мляко” поглежда към тема, на която обществото рядко обръща внимание - следродилната депресия, която и Елиф Шафак изпитва на гърба си. Но преди да стигне до този проблем авторката поглежда към друга актуална днес тема - жената на кръстопътя между кариерата и децата.

От страница на страница Шафак ни запознава с малкия си харем от Палечки или т.нар. от нея "Хор на несъзвучните гласове”, който живее в главата й. Така в повествованието попадат още шест героини - Госпожица Циничната Интелектуалка, Малката Госпожица Практична, Дамата Дервиш, Госпожица Амбициозната Поклонница на Чехов, Мама Сутляш и Незабравка Бовари. Зад тези нелепи имена стоят шестте Аз на Елиф Шафак, които водят неспирни битки помежду си.

Докато едните искат тя да остане неомъжена, без деца, отдадена изцяло на писането, другите я призовават да постигне мир с женското си начало, да се задоми и да роди. Така "Черно мляко” се превръща в картина на малките битки вътре в жената, които в крайна сметка прерастват в големи сражения и преврати.

Наред с драматичните борби в главата на Елиф, книгата кара читателя да препуска през историите на именити писателките като Джейн Остин, Жорж Санд, сестрите Бронте, Симон дьо Бовар и Джордж Елиът*.

Благодарение на техните животи читателят дава примери за сблъсъка между черупката на майчинството и творческото начало в жената, за да разгърне проблемите с ролите, отредени на половете.

Това, което ще ви хареса, е, че Шафак не бяха от стила на предишните си книги. Богатият й език ще ви въвлече в личната й драматична приказка, за да ви омае. Множеството препратки към творбите на Руми и суфизма обагрят редица глави от "Черно мляко”. А сред стиховете и леките препратки към "Любов”, срещаме дервиши и джинове.

Книгата може да бъде описана като перфектната битка между писателя егоист и майката екстроверт или като поглед над следродилната депресия като нещо преодолимо, но и като проблем, на който трябва да бъде обърнато внимание.

* Зад псевдонима Джордж Елиът всъщност се крие писателката Мери Ан Евънс