За да съзидаваш, първо следва да се възмущаваш

"Съзиданието означава съпротива. Съпротивата означава съзидание".  

Стефан Хесел

Причина за всяка съпротива и съзидание е възмущението - основното послание на книгата на Стефан Хесел "Възмутете се!", станала хит във Франция и изобщо в Европа. Тя е представена на вниманието на българската публика от издателство "Колибри".

Стефан Хесел е участник във френската Съпротива срещу нацисткия окупатор и колаборационисткия режим във Виши, един от съставителите на Всеобщата декларация за правата на човека, дипломат...

Да, дипломат. Действително е неприсъщо за един дипломат да призовава към възмущение и съпротива, ала тъкмо в това се корени силата на посланието на Хесел – щом един представител на дипломатическата професия, която се характеризира най-вече със сдържаност и омекотеност, призовава към "здраво” възмущение и съпротива срещу социалните недъзи, значи тези недъзи са налице и началото на тяхното преодоляване е именно възмущението.

Вдъхновяваща личност е Стефан Хесел. Той е на 93 години, ала не е изгубил и "косъм" от младежката си гражданска дързост и ангажираност. Защото да си граждански ангажиран означава да участваш в историята и в живота. И по-важното - да даваш своя дан в тяхното направляване. Длъжни сме да последваме Хесел, да се възмутим, да не се боим да скъсаме с примирението, с удобното мнение, че нищо не зависи от нас - за да се "запишем" в историята, за да не сме живели живота напразно.    

Призивът на Хесел е всеки един от нас да намери своята причина за възмущение. А подобна нагласа е безценна. Защото "когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза".   

Разбира се, възможно най-лошата позиция е безразличието. Макар и днес поводите за възмущение да не изглеждат съвсем ясно определени, но и в съвременния свят има все тъй непоносими неща. Но за да се видят, трябва добре да се гледа, да се търси. Хесел се обръща към младите: потърсете и ще откриете.

Най-лошо е да си казвате: "Нищо не мога да направя, всеки да се оправя сам". По този начин се губи едно от основните качества, които правят човекът човек. Едно от най-необходимите качества - способността да се възмущаваш и да заемаш гражданска позиция.    

Според Хесел в момента могат да се посочат две големи нови предизвикателства: 1. Огромната пропаст, която съществува между най-бедните и най-богатите и която постоянно се разширява; 2. Човешките права и състоянието на планетата. 

Ако сте си помислили, че всичко горенаписано по необходимост води до насилието като начин за реализация на възмущението и съпротивата, дълбоко сте сбъркали. Напротив, Хесел изрично подчертава, че ненасилието е път, който трябва да се научим да следваме. Бъдещето принадлежи на ненасилието, на помиряването на различните култури.

По този път човечеството ще трябва да премине към следващия етап от развитието си. Трябва да ни е ясно, че насилието обръща гръб на надеждата. И да предпочетем надеждата, носена от ненасилието. Това е пътят, който трябва да се научим да следваме, призовава Хесел.

"Нацизмът бе победен, благодарение на саможертвата на нашите братя и сестри от Съпротивата и на обединетите срещу фашисткото варварство народи. Но тази заплаха не е напълно изчезнала и гневът ни срещу несправедливостта е все така жив", казват Хесел и съмишленици през 2004 г.

Може да се каже, че призивът към възмущение и бунт на Хесел е далечен отглас от най-добрите традиции на Френската революция. Най-добрите, защото "спирачката" на ненасилието не позволява в Стефан Хесел да се провиди "инкарнация" на Максимилиан Робеспиер или Жан-Пол Марат - идеалистите на френския бунт от 1789 г., потопили сетне Франция в реки от кръв. Посланието на Хесел несъмнено може да се етикетира като "ляв радикализъм", но той е симпатичен и градивен, защото призивът му е към мирен бунт. 

Книгата "Възмутете се!" е изключително актуална за българската ситуация. Защото ние, българите, имаме безкрайно количество причини и поводи да се възмущаваме и бунтуваме. Нали, за да живеем по-добре, все пак. И да не изпадаме "извън борда" на историята.