Знаете ли каква е „Формата на живот“

Авторката Амели Натомб, която вече е добре позната на българските читатели, сама определя себе си като графоманка: "Ако не пиша, ставам опасна".

Нейният стил е нестандартен, бистър и драматичен, прелива от ирония, сарказъм и самоирония.

Месец септември за французите е свързван с Амели Натомб, защото тогава всяка година излиза "новата Натомб".

"Форма на живот" е поредният деветнадесети роман на писателката и е номиниран за първата селекция на наградата "Гонкур".

През 1992 г. излиза първият й роман "Хигиена на убиеца", а през 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за "Изумление и трепет". Вече седемнайсет години успехът не я напуска и романите й неизменно са в първите места на най-добрите продажби.

Амели Натомб е родена през 1967 г. в белгийско аристократично семейство и прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик.

Анотация към книгата "Форма на живот"

Скъпа Амели Нотомб,

Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на шибаната война, вече шест години. Пиша ви, защото страдам като животно. Имам нужда от малко разбиране, а вие ще ме разберете, сигурен съм.

Така започва уникалната кореспонденция между един измислен войник и Амели Нотомб, чиито талант, въображение и способност да манипулира читателите както пожелае са многократно доказвани.

Неимоверно затлъстелият Мелвин Мапъл използва храната като средство за бунт срещу войнишката си участ, като лек срещу чувството за вина, срещу дискомфорта, който изпитва заради участието си във войната в Ирак – война, която не разбира. Амели Нотомб получава читателски писма с килограми, но е трогната от вниманието на Мелвин, който е неин страстен почитател, и е заинтригувана от съдбата му. В хода на кореспонденцията тя размишлява за общуването на писателя с читателите му и за писането изобщо.

А кое е загадъчната форма на живот? Дали булимията на Мелвин? Или съприкосновението на Амели с писменото слово?

Авторката оставя читателя да си отговори на този въпрос, като междувременно интригата претърпява ненадеен обрат, а краят, както често при Нотомб, е неочакван.