Кошмарът да съществуваш в свят на покорство и послушание

За първи път у нас ще бъде публикуван завоювалия световна известност роман антиутопия "Калокаин" от Карин Бойе.

Книгата излиза в колекцията Enthusiast Vintage.

Тя е резултат от посещението на авторката в Съветския съюз през 1928 година и последвалото едногодишно пребиваване в Берлин.

Сблъсъкът ѝ със социалистическия строй отприщва творческият й заряд и довежда до създаването на романа "Калокаин".

Авторката описва държава от далечното бъдеще, която изцяло контролира живота на своите поданици – чрез умело създадени структури и техники за контрол.

Забелязва се изумителна прилика с култовия роман, "1984" на Джордж Оруел, в която се описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., където държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безмилостни наказания.

Концепцията за "Големия брат", всевиждаща организация от анонимни наблюдатели е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина.

Приликите на двете класически антиутопии са очевидни. Интересен е фактът, че Карин Бойе издава своя роман осем години преди Оруел. Според литературните изследователи той е черпил вдъхновение от шведската писателка и е доразвил идеята за държава, налагаща тотален контрол върху хората.

Това е един от най-известните и преиздавани романи на Карин Бойе.

От 1940 година, когато е публикуван за първи път, "Калокаин" е преиздаден още четири пъти в Швеция. В превода на руски език част от съдържанието е било цензурирано като провокативно.

Романът е издаван още в Дания, Англия, Франция, Финландия, Норвегия, Чехословакия, Германия, Унгария, САЩ и др. По "Калокаин" са създадени телевизионен мини сериал, радиопиеса, опера за два гласа и рок албум.

За Карин Бойе

Карин Бойе е шведска писателка, поетеса, прозаик, критик, есеист, една от най-ярките представителки на "новата вълна” в шведската поезия, родена на 26 октомври 1900 г. в Гьотеборг.

Автор е на стихосбирките "Облаци" (1922), "Скрита земя" (1924), "Сърца" (1927) и "За дървото" (1935), на посмъртна книга със стихове "Седемте смъртни гряха" (1941), както и на романите "Криза", "Астарта", "Твърде малко" и романа-антиутопия "Калокаин" (1940).

Самоубива се на 24 април 1941 г. в Алингсос, Германия.

А ето и кратка анотация на романа:

Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка – то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота… И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда – всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив – въпреки всичко, което са ми отнели – и сега знам, че това, което съм, ще поеме нанякъде. Виждал съм властта на смъртта да се разпростира над света във все по-широки кръгове, но няма ли и властта на живота своите кръгове, макар да не съм успял да ги различа?

Да, да, знам, това е от действието на калокаина, но не може ли все пак да е вярно?