Кубинската писателка Сое Валдес у нас

Скандалната кубинска писателка Сое Валдес е в България, за да представи романа си "Всекидневното нищо".

Днес в 18.00 ч. в Институт Сервантес-София тя ще се срещне с българската публика и ще участва в дискусия на тема "За свободата и тайнството на писането", съобщи ИК "Жанет 45".

Родена в Хавана през 1959 г., обявена от Фидел Кастро за "враг на революцията” и прогонена от родината си заради начина, по който обрисува съвременна Куба, Сое Валдес се нарежда сред класиците на кубинската литература и е считана за един от най-силните гласове на новата постмодерна женска проза.

През 80-те години на 20 в. Сое Валдес работи в кубинската делегация към ЮНЕСКО и към културния отдел на кубинското посолство в Париж. Между 1993 г. и 1994 г. пише романа си La nada cotidiana ("Всекидневното нищо”) и моли свой познат журналист да изнесе тайно ръкописа извън Куба.

През 1995 г. книгата излиза в Париж и се превръща в събитие за френския литературен живот. След публикуването на романа Валдес живее в изгнание във Франция заедно със съпруга си и дъщеря си, а книгите й са забранени в Куба.

Романът "Всекидневното нищо” започва и завършва с фразата "Тя идва от остров, който искаше да построи рая..." Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса.

Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, подкрепено и от признанието на Валдес, че "Всекидневното нищо” е нейният "роман-катарзис”.

Без патетика Валдес прониква до "нищо”-то, кухотата и безсмислието, превърнати в същност и реалност във всекидневието й на острова. Единственият начин да преживееш подобна нищета се оказва иронията. Героинята на Валдес не е революционерка - тя просто търси спасение от обкръжаващия я кошмар.

В хода на сюжета еротичната страст се превръща в писане и писането – в страст. Комбинацията от еротика и литературна ирония се оказват спасителния сал, върху който героинята преодолява омерзението.

"Чрез живия, говорим и нахакан език читателят се потапя в хаванската символика, персонажите добиват алегорични черти, а неуморните игри с действителността, фаталността и гротеската ни пренасят в драматизма на едно заключено общество, в което над всичко тегне забрана, а книги почти не излизат – едно, защото не са получили одобрение и второ, защото просто няма хартия, на която да бъдат отпечатани", така звучи коментарът за книгата на Kirkus Reviews.