Те цял ден стоят в затворени в параклис, а компания им прави единствено равният ритъм на тъпана. Постепенно изпадат в транс. Това е подготовката на нестинарите за тази вечер, посветена на честванията на паметта на Св. Св. Константин и Елена, пише Север.бг.
Наричат ги обладаните от дявола, въпреки че обичаят се практикува с иконата на Св. Св. Константин и Елена. Нестинарите танцуват по горещите въглени. Преди танците жаравата се обикаля три пъти в кръг, а после и на кръст.
Днес нестинарството е запазено в първончалния си вид само в едно село - Българе, което се намира в Странджа. Корените на обичая тръгват от Източна Тракия и попадат у нас през 1913 година. Смята се, че нестинарството е наследство от траките, едно от многото по нашите земи. Именно затова и Църквата така и не признава обичая.
Една от мистериите на този ритуал е фактът, че след танците ходилата на нестинарите не изгарят. За някои причината е, защото в нестинарите се вселява духът на Св. Константин и той води танцьорите. За други пък това е доказателство, че нестинарството има общо с Благодатния огън, който не отдава топлина и не изгаря.
Има и скептици - като пътешественикът Гмелин, Монтескьо и Шлегел, според които огнеиграчите са с удебелени и закоравели пети, намазани с разни масла, пасти и химикали.
За финал ще ви покажем един кратък филм на ЮНЕСКО за нестинарството, а също така може да разгледате и фотогалерията към статията.