"С шепота на вятъра" - филм за трагедията на един народ

Когато войната отнема всичко на човек, когато смехът е нещо почти забравено, а селата са опустошени, единственото, което остава, е шепотът на вятъра. За да напомня, че някога е имало живот.

През 80-те години на миналия век, по време на режима на Саддам Хюсеин, в кампанията "Анфал" са избити почти 182 000 кюрди. Потресен от всичко това, режисьорът Шахрам Алиди създава първия си филм - "С шепота на вятъра".

Алиди отвежда зрителя в далечните земи на иракската част на Кюрдистан, където старецът Мам Балдар изпълнява ролята на необикновен пощальон. Той записва на радиото си съобщенията, които семейства и приятели трябва да си предадат. По този начин той поддържа връзка между селата и хората, принудени да се справят с насилието и мъченията.

Лентата разказва и историята на Мам Балдар, който въпреки старостта си, въпреки факта, че е загубил сина си и че погълната от мъка, жена му мълчи непрестанно, продължава да носи радост на мнозина.

Прашното радио се явява единственият начин за връзка, единственият шанс хората да чуят, че роднините им са живи... или не.

А наоколо е пусто. Всичко, което напомня за нормален живот, бива опустошено и оставено на времето, което да го заличи напълно.

Един ден Мам Балдар получава задачата да запише плача на новороденото дете на един от военните, който е далеч от съпругата си в този важен момент. И докато радиото записва плача, спомените, надеждите, старецът се бори да спаси това, което е останало от кюрдите – вярата.

Самият той преминава през редица изпитания, но нищо не може да спре малката му синя кола да кръстосва скалистия пейзаж, за да носи вести и надежда.

В крайна сметка Мам Балдар става куриер на булчински рокли, които никога няма да бъдат облечени, вестител, който преживява всяка една съдба по свой начин, и търси утеха и подкрепа единствено в Аллах.

Дърво, на което са обесени стотици радиа, село с жени, оставили семействата си в земята, тишината и шепотът на вятъра – това е Кюрдистан пред очите на Мам Балдар.

В такива моменти единственото, което остава, е да изпратиш всички съобщения към небето с молба да спаси онези, които ще доживеят утрото.

"С шепота на вятъра" не оставя зрителя безучастен, а преобръща емоциите му, за да го отведе там, където един бебешки плач означава всичко, където 8 000 хвърчила в небето са символ на един народ.

Филмът "С шепота на вятъра" може да гледате в рамките на Фестивала "Цветята на Корана", на който iNews е медиен партньор.