Викът на щастието, поднесен от Zaz

Уличните музиканти винаги са ни били слабост, заради онази своя неподправеност, заради липсата на поза и заради абсолютното удоволствие, което изпитват от музиката.

От малките улички по цял свят са тръгнали редица изпълнители, като Dub FX и чаровната му половинка Flower Fairy, оттам е и френското съкровище Zaz.

Музиката на Zaz те кара да танцуваш до изтощение или да си представяш как се разхождаш из красивите улички на Париж. Мелодиите й са създадени с онова усещане за живота, който кипи на улицата, и трудно може да бъде побрана в зала, независимо колко голяма е тя. За щастие имахме шанса да усетим това, защото Изабел Жофруа гостува у нас на 30 май и се срещна с феновете си в Зала 1 на НДК.

Всъщност Zaz е запазила в себе си онзи дух, онази вътрешна свобода, която те кара да пееш с цяло гърло под дъжда и да се радваш на живота по свой начин. Защото тя обича това, което прави, както личи от всяко нейно движение, от всеки жест и от всяка дума, която изрича.

Тази невероятна комбинация от глас, визия и усещане за света станаха причина Зала 1 да се препълни от хора. На живо музиката на Zaz е много по-динамична, по-жива и по-истинска от всичко, което сте слушали.

Изабел се бе подготвила достатъчно добре, за да ни каже няколко изречения на български и да сподели, че за да обичаме хората около нас, трябва първо да обичаме себе си. Абсолютният хит "Je Veux” успя за секунди да вдигне цялата зала на крака, а публиката с радост отмени Zaz и изпя половината песен.

Единственият проблем през вечерта беше самата Зала 1, която бе абсолютно неподходяща за концерт от този род, защото хората искаха да танцуват, но често седалките, седящите зад тях хора и дори охраната не им го позволяваха. Zaz желаеше същото, но до края на концерта й се налагаше да се бори с твърде статичната атмосфера, която съпътства това място.

Все пак хората се престрашиха да оставят задръжките си и да се отдадат абсолютно на музиката, така че концертът наистина се получи. Атмосферата бе тотално разчупена, когато певицата си потърси преводачи сред публиката, за да може да накара всички в залата да чуят молбите й. Първата бе да затворим очи и да си представим, че сме в 30-те години на XX век. Разхождаме се по малка уличка, а наоколо мирише на канали и закуска. С това усещане получихме песен на Едит Пиаф.

Втората молба е свързана с конкурс, който Zaz организира за феновете си от цял свят. Тя ни накара да крещим като подивели, да изкараме всичките си емоции чрез вика, за да изпълним залата с енергия. Всичко това бе заснето на запис, а държавата, чийто вик е най-силен, ще си спечели песен на родния си език от самата певица.

След цяла страница думи си мислим, че такива моменти не могат да бъдат описани. Защото всичко, което е Zaz за нас, е отвъд рамките на думите и отвъд рамките на един концерт. То е викът, дивата енергия и усещането за пълна свобода.

Предлагаме ви да се потопите в атмосферата на концерта чрез нашата галерия.