Ayo сподели душата си

Снощи на сцената на Зала 1 на НДК излезе Ayo – Joy – Радост и остави любов, танц и вяра в сърцата на феновете си. Пиша името ѝ така умишлено. Три пъти, на три езика, с едно значение.

Изпълнителката представи песните от предпоследния си албум "Billie-Eve”, някои от най-новите парчета (сред които наистина жестокото "Fire”) и, разбира се, най-любимите хитове като "Down оn my knees”, "Only you”, "Help is coming”, "It’s supposed to be love”, "Slow slow (run, run), "I’m gonna dance” и други.

Песните бяха перфектно подбрани – за начало лека заигравка с публиката с малко романтика, усмивки и емоция, а после постепенно преминаване към прегръдки, танци и много ритъм.

Началото бе дадено с китара в ръка. Красивата Ayo просто седна и завладя залата с цялото си същество. Грация и стил, чар и излъчване. Един от екзалтираните коментари след края на вечерта гласеше следното: "Аyo! Жена, която ако не беше артист, можеше да е проповедник или виновник за войни!” Какво повече може да се каже, за човек, който излиза на сцената, завладява с глас, ум, душа и красота? Това просто трябваше да бъде усетено с всички сетива.

"Аз не съм тук, за да проповядвам или да ви уча! Аз съм тук, за да споделям!”

И тя сподели – слезе от сцената и прие една, две, после още десетки прегръдки. Толкова човечност и щастие в едно лице. Качи се на сцената с насълзени очи и нескрито вълнение и продължи да ни радва... със себе си.

Непременно трябва да отбележим и върховните импровизации, които само доказват какъв голям артист сме видели и усетили снощи на сцената. Напълно спонтанно (това определено се усещаше) и на момента Ayo играеше с думи, ритъм и мелодия. Повярвайте, получаваше се повече от добре и завърши с възторжени овации.

"Кажете ми, вие знаете ли какво е истинско щастие? А изпитвали ли сте истинска тъга? Обичате ли живота си? Обичате ли себе си? Вярвате ли в Бог? Вярвате ли в любовта? Вярвате  ли в себе си? Вярвате ли?”

Отивате на концерт, очаквате хубаво, вероятно стигащо до много добро изпълнение на чаровна германка с нигерийски произход. Получавате най-доброто, на което е способна една жена, изпълнена с огън, буря, вода, спокойствие, музика и любов.

Нямате желание да си тръгнете, обръщате се и виждате вече празната сцена с умиращи светлини и все още отекващи викове, празна, със своите самотни инструменти, които до преди секунди са били топлени от танцуващи в ритъм ръце. Става ви тъжно за секунда, но после онази еуфория, която ви кара да се чувствате живи, ви грабва и ви държи дни наред. Това не може да е край, това е само началото на една нова любов, с главни герои Ayo и България.

"Хората не трябва да идват на концерти с очаквания, защото, когато имаме очаквания, те често биват разочаровани.”

Показателно е как към 21ч. посрещнахме Ayo седнали, очакващи. Час и половина по-късно всички бяха на крака и танцуваха под облаците сценичен дим, наподобяващи нощното небе. А прожекторите бяха звезди. Ние всички участвахме в приказка за един миг.  

Музикалната магьосница и нейното трио бяха извикани за един доста дълъг и добър бис, а после си казахме "Чао", което по-скоро звучеше в главите като "Ще се видим скоро пак!"

Може и да сме имали някакви очаквания и представи, но каквито и да са били те, тази жена надмина всички взети заедно. Не обикновен човек, а музика и душа в тяло на жена.