Любопитни факти за Нобеловите награди и създателя им

Най-големите постижения в естествените науки през ХХ век почти напълно съвпадат с формулировките за присъждане на Нобеловите награди, първата, от които за тази година, ще бъде обявена на 6 октомври.

По желание на Алфред Нобел наградите са за най-важните постижения и открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките – за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм - за физиология и медицина; Шведската академия по литература - за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира. През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка, пише "Независимая газета".

Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г. Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор. Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава.

В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите, пише БТА.

Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, дори един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си, Алфред Нобел едва ли е имал предвид "спекулации като тази". Айнщайн е имал по-голям шанс от Менделеев . Отложеното през 1921 г. награждаване все пак се е състояло през следващата година.

Големи спорове са предизвиквали и наградите по литература. Много често там се намесват и съображения от геополитически и открито политически характер, но това е и шансът на малките държави. Делото на Нобел също не е застраховано от критики. Те са насочени главно към усъвършенстване на институцията, а и към факта, че такава основна наука като математиката не е включена в завещанието. Този пропуск е почти поправен.

Обект на критика е и въведеното през 1968 г. ограничение, според което една награда не може да се поделя между повече от трима души. В глобалния ни свят вече е много трудно да се посочат само трима учени, допринесли за едно откритие. За физиката на високите енергии това практически е невъзможно. Различни са и мненията за начина, по който се излъчват нобелистите. Прието е номинациите, материалите, свързани с обсъждането, мотивите и изборът на лауреатите, да могат за се разгласяват едва след 50 години.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен. Предложенията се приемат най-късно до 1 февруари на дадената година. В продължение на няколко месеца се прави подбор на най-достойните. Имената на носителите на наградите се обявяват през първата седмица на октомври. Самото връчване на отличията става на 10 декември - на датата, когато е починал Алфред Нобел.

По устава лауреатите трябва да изнесат в рамките на половин година в Стокхолм специална нобелова реч. В нея те на популярен език трябва да разкажат за работата си, за която са получили най-висшата
награда в областта на науката. Нобелови награди се дават само на живи учени; в устава не
се предвижда връчването им посмъртно. По тази причина без награда остават учени с фундаментални открития.

Самият създател на Нобеловите награди Алфред Нобел е бил бизнесмен увлечен по пиеси и поезия. Надявал се е че разрушителната сила на динамита, който го прави богат, ще помогне да се сложи край на войните. Бил е склонен към депресии, особено след като прочита собствения си некролог, публикуван по грешка през 1888 г. от френски вестници, объркали го с брат му. Един от тях излиза със заглавието:"Почина търговецът на смърт" (изобретил е динамита). 

Алфред Нобел разпорежда в завещанието си, оспорено от неговите роднини, повечето от оставените от него 31 милиона шведски крони да бъдат инвестирани в ценни книжа и други източници на приходи, които да бъдат използвани за награди за хора, "които през предишната година са донесли най-голяма полза за човечеството".