Всеки ден в главата ви се случват неща, за които дори и вие самите не си давате сметка. Чували сте за подсъзнанието, но общо взето го познавате единствено в смисъла, който носи то в комбинацията с думата "мръсно".
Подсъзнанието обаче е отговорно за една огромна част от нещата, които правите на ежедневна база. Дори и за онези, за които си представяте, че са плод на ваши съзнателни решения. Истината е, че над 80% от мислите и действията ви в този живот са плод на несъзнателни процеси, които погрешно приписвате на съзнателната си дейност. Ето някои примери за това:
1. Когнитивен дисонанс - когато вярваме в две противоречащи си неща, подсъзнателно се убеждаваме, че те всъщност са в синхрон помежду си. Вземете за пример студентка, която е изключително амбицирана да завърши с отличие, но в същото време не може да устои на фейсбук.
Много често такива хора се убеждават, че висейки в социалната мрежа, се разтоварват от ученето, докато всъщност си губят времето. Мисълта, че подобен тип почивка ги прави по-продуктивни им "дава правото" да практикуват дейности, които са в разрез с амбициите им.
2. Плацебо - когато вярваме, че нещо ще ни накара да се почувстваме по-добре, то наистина има силата да го направи, независимо от липсата на фармакологични свойства. Класически пример за това е хомеопатията, при която няма активно вещество, но има силна вяра в ефекта и това работи.
3. Подчинение - когато се възприемаме като инструмент в ръцете на властимащите. В небезизвестния експеримент на Милграм 63% от участниците проявяват удивителна жестокост спрямо други човешки същества, само защото някой с власт им нарежда да го правят. Серията от експерименти на Милграм е проведена с цел да установи защо нацистките офицери от Холокоста не чувстват вина за действията си.
4. Слепота на избора - хората, като цяло, не са много добри в избора на един от много варианти и в осъзнаването на причините, които стоят зад този избор. Веднъж взели дадено решение, независимо дали то е добро или не, сме склонни да се самозаблуждаваме, че сме постъпили правилно.
5. Фантазиите са в ущърб на мотивацията - мисълта за определен успех само може да намали нашето усърдие, защото така се заблуждаваме, че едва ли не почти сме го постигнали. Може и да си мислим, че подобен тип амбициозни мисли ни карат да даваме повече от себе си, но всъщност е точно обратното. Затова психолозите съветват да не оповестяваме на всеослушание решението си да спрем цигарите или да отслабнем - подобно действие ще ни накара да вярваме, че сме свършили голяма част от работата и може да ни погоди лош номер.
6. Брейнстормингът не работи - обмислянето на идеи и вземането на решения в група всъщност е по-непродуктивно, тъй като по този начин отговорността се размива. В подобни условия хората не само стават по-лениви, но и в по-голяма степен са склонни да подчинят собствените си креативни идеи на обществената нагласа.
7. Вредата от въздържанието - избягването на определени мисли насочва вниманието ни все повече и повече към тях. Точно така, опитайте се да не мислите за розови слонове. Розови слонове. Розови слонове!
8. Изпускане на парата - много хора се заблуждават, че ако блъскат с юмрук по масата, докато са ядосани, ще освободят напрежението и гнева си по-бързо. Истината е, че агресивното поведение в подобни ситуации само насърчава негативните емоции и може да ескалира в реална агресия срещу други хора.
9. Малките неща са от значение - склонни сме да вярваме, че животът ни се преобръща от големи "превратни" събития, докато всъщност малките действия и случки са тези, които ни правят хората, които сме днес.