Усещането за криза отшумява, но дали кризата си е отишла?

Усещането за негативно въздействие на икономическата криза върху домакинствата в България намалява.

Това са изводи от изследване на Институт "Отворено общество"- София и Световната банка.

Броят на анкетираните, които заявяват, че са засегнати от кризата спада от 24 на сто през февруари до 19 на сто през септември. 

В същото време делът на домакинствата, които са принудени да ограничат разходите си за основни храни, медицински и образователни услуги остава непроменен и на относително високи равнища. Такъв недостиг на средства за основни нужди декларира всяко трето домакинство.

Данните от изследването показват още, че броят на анкетираните, които се оплакват от намаляване на заплатите е спаднал с една трета. Също с толкова се увеличил делът на хората, които са успели да си намерят работа.

Всеки трети от безработните, които активно са търсили работа през февруари месец до септември е успял да намери. Една десета от работещите през февруари обаче са загубили работата си половин година по-късно.

От "Отворено общество" посочват, че добрата новина е, че натискът на кризата като цяло е намалял през есента.

Увеличава се вероятността за успех при търсене на работа. Кризата обаче е засегнала и по-високо квалифицирани хора, като значимо се е повишил процентът на висшистите загубили работата си. През февруари те са били 10%, а през септември 16%.

3,5% от анкетираните домакинства споделят, че имат ипотекирано имущество. Слабо е намалял делът на домакинствата, които спестяват, коментира още Захариев. Хората с по-високи доходи са по-оптимистично настроени, но дори те остават все още много предпазливи.

Равнището на бедност в България се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище. През септември 21,4% от населението са в риск от бедност, като през февруари този процент е бил 21,1.

Всяко пето домакинство се лишава от необходими лекарства. Близо 8% от анкетираните споделят, че пропускат хранения през деня. При най-бедната една пета от домакинствата 17% пропускат хранения през деня. Подчертава се, че негативните ефекти на кризата мигрират от едни сектори на икономиката към други.

Забелязва се влошаване на състоянието на заетите в търговията, като в същото време данните показват подобряване на състоянието на заетите в транспорта и преработващата индустрия. В строителния сектор, който първоначално беше най-тежко засегнат още в началото на кризата в България, към момента почти няма промяна. Данните показват още, че като цяло работещите в частния сектор продължават да бъдат относително по-силно засегнати от кризата отколкото тези в публичния сектор.