Евродепутати предлагат електронно гласуване на изборите за ЕП през 2019 г.

Промени в изборните правила на гласуване за Европейски парламент предвиждат от 2019 г., освен с отиване до урните, да можем да избираме евродепутати по интернет и по пощата. Ще бъде дадена възможност на всички граждани на ЕС, независимо дали живеят в страна-членка или в трета държава, да участват в изборите. Всички страни-членки да дадат право на глас на поданиците си, навършили 16 години, предвижда друга промяна. В момента в ЕС минималната възраст варира от 16 до 21 г.

Предложенията са залегнало в доклад за избирателна реформа в ЕС, одобрен вчера от Конституционната комисия на ЕП. Документът ще бъде гласуван от евродепутатите в края на октомври. Негови вносители са полската евродепутатка от десницата Данута Хюбнер и германският представител на левицата Йо Лайнен.

В момента единствената страна-членка, узаконила електронното гласуване, е Естония. В България пък на 25 октомври предстои национален референдум в рамките на местните избори, на който гласоподавателите ще се произнесат по въпроса дали у нас да бъде въведен и електронен начин на гласуване, освен традиционния. Мотивите на вносителя - президентът Росен Плевнелиев, са, че така ще се даде възможност на българските имигранти по цял свят също да участват в управлението на България, като получат достъпен да гласуват.

Същият мотив изтъкват и вносителите на предложението за Европейски парламент – Хюбнер и Лайнен. Според тях допускането на граждани на ЕС, които живеят извън пределите на Съюза, както и на по-съвременните форми на упражняване на вот, е опит за повишаване на избирателната активност на европейските избори, която е пословично ниска. На последния вот през 2014 г. избирателната активност в ЕС е едва 42,6% от имащите право на глас.

"Искаме да направим изборите по-привлекателни, особено за младите и трудноподвижните. Препоръчваме въвеждането на гласуването по интернет и по пощата, за да се погрижим за онези, които живеят в друга държава от ЕС или пък извън границите му". Това заяви Хюбнер, която е шеф на Конституционната комисия в ЕП и бивш еврокомисар.

Подготвената избирателна реформа предвижда кандидатските листи да са окончателно подредени 3 месеца преди датата на вота и да включват и информация за европейската партия, към която принадлежат. Целта е всички граждани да имат еднакво време да изберат кого ще предпочетат, а кандидатите – равен срок за агитация на избирателите.

Европейското лого върху бюлетините, което беше тествано и у нас на последните избори за евродепутати, пък ще уеднакви процедурата и ще я приближи към крайната цел – наднационален вот за Европарламента, пише в мотивите на проекта.

Предвижда се изборите да се състоят в една седмица във всички държави, както и да се забрани разгласяването на резултатите до определен час, за да не се влияе на гласоподавателите в по-късните часови пояси. Ограничението се предлага да засегне както официалните данни, така и резултатите от екзитполовите, които няма да могат да излизат преди 22.00 часа българско време.

Авторите предлагат да се запази използваната на последните избори новост – европейските партии да издигат кандидат за председател на Европейската комисия (ЕК). Според тях така за избирателите ще е по-лесно да отсяват нереалистичните обещания на местните кандидати за евродепутати от действителните правомощия на евроинституциите.

Европейският парламент има право да инициира промени в Електоралния акт, с който се избира. Те трябва да бъдат одобрени с единодушие от страните-членки.