Лондон вади компромати срещу Бокова в битката за ООН

Българската кандидатура за генерален секретар на ООН Ирина Бокова ще се сблъска със сериозно препятствие за заемане на високия пост. Финансов доклад за агенциите на ООН, включително и за ЮНЕСКО, на която Бокова е генерален директор, съдържа изобличаващи данни за неправомерно направени разходи и за разкрити финансови нарушения в културната организация, пише в. "Таймс". И уточнява, че докладът трябва да бъде публикуван в следващите няколко месеца.

"Не е сигурно дали Бокова може да оцелее в кампанията за най-висшия пост на ООН, като се имат предвид съмненията на Лондон за нейната преценка. Като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН Великобритания има право на вето, което дава допълнителна тежест на мнението й в сравнение с огромното множество други страни-членки, участвали в изслушването на кандидатите миналата седмица", пише и британското сп. "Форин полиси".

Великобритания възнамерявала да съкрати финансирането си за агенциите към ООН, включително и ЮНЕСКО, за които има данни в доклада за неправомерно направени разходи. Лондон отправя обвинения, че въпросните организации, в това число и ръководената от Ирина Бокова, "прахосват парите на данъкоплатците и не успяват да направят необходимите реформи", пише вестникът.

Авторите на статията се позовават на служители в ООН, според които Великобритания смята да намали с около една трета - или 180 милиона паунда, финансирането на агенциите към ООН Прегледът на многостранната помощ, извършван от Министерството на международното развитие на всеки две или три години, се очаква да изпрати сигнал до агенции на ООН, че Великобритания няма да продължи да издържа организации, които не успяват да направят подобрения. Официален служител, запознат с проверката, е заявил пред "Сънди Таймс", че предупрежденията, отправени към няколко организации на ООН след предишния преглед, проведен преди три години, "са все така актуални и остават проблем".

Според информирани източници въпросните организации ще изгубят почти цялото пряко британско финансиране.

Очакваното орязване на финансирането става в ситуация на нарастващ контрол върху британския бюджет за подпомагане, като Великобритания осигурява един от всеки седем паунда, изразходвани от 28-те най-богати страни в света. Точните детайли на съкращенията засега са тайна, а говорител на министерството отказва коментар, за да не се предопределят резултатите от официалната проверка.

Смята се, че една от мишените ще е ЮНЕСКО - организацията за култура на ООН, която е получила 14 милиона паунда от Лондон през 2014 г. "Организацията, оглавявана от българката Ирина Бокова, която е сред водещите кандидати за генерален секретар на ООН, не е успяла да удовлетвори британските официални представители, че даренията са ефективно оползотворени", посочва изданието.

Авторите на материала припомнят, че "Бокова, която се е издигнала по времето на комунизма, е един от няколкото кандидати, които са приемливи за Русия, макар да се смята, че Вашингтон и някои от съюзниците му, включително Великобритания, искат друг кандидат".

На среща на ЮНЕСКО миналата година, представители на британското правителство са настояли за независимо разследване за измами, свързано с процедурите за наемане на работа в организацията. Бразилката Ана Луиза Томпсън - Флорес е била назначена за помощник генерален директор по стратегическо планиране на ЮНЕСКО, независимо, че не е достатъчно квалифицирана за поста. Предполага се, че така Бокова се опитва да получи подкрепата на Бразилия за избирането й начело на ООН, се посочва в статията.

За случая е информирал миналата седмица британският в. "Дейли мейл". Британският посланик в ООН Матю Съдърс е цитирал подозрително разкрасяване на биографията на Томпсън-Флорес и обява за вакантния пост, която "мистериозно била подправена така, че да съдържа по-ниски изисквания за заемането му". Той допълнил, че г-жа Томпсън-Флорес "не крие факта, че не разбира от бюджет" и "няма опит" в стратегическото планиране. След това посланикът споменал за извършен одит на работата на бразилката като директор по човешките ресурси на ЮНЕСКО, като заявил, че колегите му "не са виждали по-унищожителни обвинения срещу отдел за човешки ресурси".
"Бокова отхвърлила твърденията за измама, а руската представителка в ЮНЕСКО Елеонора Митрофанова, която е нейна близка приятелка, определила като "емоционални изказвания" притесненията на Лондон.

ЮНЕСКО е подложена на унищожителни критики и заради финансови провали. Последните сметки показват, че почти половината от годишния бюджет, възлизащ на 800 милиона долара, е отишъл за заплати на служителите. "Черна дупка" от 240 млн. долара се е появила в сметките, като одитори са разкрили проблем с отчитането на здравното осигуряване на служителите.

Прегледът проучва внимателно как са изхарчени близо 5 милиарда паунда британска помощ, отпуснати на международни агенции, включително на Европейската комисия. Според данни от предишни отчети, всички най-зле представили се са част от ООН. След прегледа през 2013 г. Великобритания съкрати парите изцяло за четири по-малки агенции на ООН. ЮНЕСКО и още две други – Организацията по прехраната и земеделието и Международната организация по миграция бяха в категорията с оценка "слаб", пише "Таймс".

Кампанията за избор на най-висшия световен дипломат стартира официално миналата седмица в централата на ООН, където девет кандидати за генерален секретар бяха подложени на безпрецедентно публично изслушване, отговаряйки на въпроси на чуждестранни делегации по всички теми – от кадрови назначения и планове за справяне с климатичните промени до сексуални посегателства от страна на миротворци, пише сп. "Форин полиси".

Но дори първият кръг от изслушванията предизвика противоречиви коментари по повод разкритията, че един от кандидатите - Ирина Бокова, която сега е генерален директор на ЮНЕСКО, е назначила неправилно на висш пост в агенцията бразилка, която не е компетентна за тази длъжност. Говорителят на ЮНЕСКО Джордж Папагианис отрича това и казва, че всички твърдения, че Бокова е действала неправилно, са "абсолютно безпочвени".

Изданието коментира като знак за опасения това, че Китай и Русия не са поставили никакви въпроси на кандидатите, явно предпочитайки да ги проучат в частни разговори или да изчакат Съветът за сигурност да започне собствената си щателна оценка през юли. В същото време другите страни постоянни-членки на Съвета за сигурност – САЩ, Великобритания и Франция, поискаха да разберат какво мисли всеки от кандидатите за мироопазването и реформите. САЩ настояха да разберат в детайли как мироопазващите сили на ООН би трябвало да използват военна сила, за да защитават цивилни и как да бъдат държани отговорни в случаи на сексуална експлоатация като тези в ЦАР.

Процедурата за избор на генерален секретар на ООН е направена сякаш да гарантира, че най-достойният кандидат никога няма да не спечели, коментират наблюдатели. В миналото постът генерален секретар се заемаше от кандидати от специфични райони – обикновено от Западна Европа, Африка, Азия или Латинска Америка. Сега Русия и много други делегации смятат, че е ред на Източна Европа, тъй като досега не е имало шеф на ООН от този регион, а също и жена.

САЩ и западните им съюзници обаче критикуват тази наложила се традиция на ротацията, която не е изискване в хартата на ООН, като казват, че организацията трябва да избере своя лидер от максимално широк кръг талантливи кандидати. Някои западни дипломати изразиха притеснения, че тазгодишните водещи кандидатури не са достатъчно силни. Техните прогнози са, че следващият генерален секретар може да не е сред досега обявените кандидати.

"Не мисля, че победителят е влязъл в надпреварата досега", каза наскоро висш дипломат, цитиран от "Форин полиси". Още преди да започнат изслушванията, базирани в ООН дипломати казаха, че не са особено впечатлени от първоначалните номинации и се надяват скоро да бъдат издигнати други.

Сред дипломатическата общност в ООН вървяха догадки дали значими жени-политици като германския канцлер Ангела Меркел и чилийския президент Мишел Бачелет може да се кандидатират за поста. Нито една от тях обаче досега не е проявила някакъв интерес, посочват британските издания, цитирани от Медиапуул.

В ключов смисъл, кампанията се явява демократично лустро за изборния процес, който традиционно се случва зад закрити врата от големите сили, по-специално САЩ, Русия и Китай. Някои дипломати обаче отбелязват, че публичната процедура поставя кандидатите на проверка и прави трудно да бъде избран лидер, който се е провалил под светилната на прожекторите.

Половината от номинираните досега са жени - българката Ирина Бокова, бившата хърватска външна министърка Весна Пусич, бившата външна министърка на Молдова Наталия Герман и експремиерката на Нова Зеландия Хелън Кларк, която сега е генерален директор на Програмата на ООН за развитие. Останалите кандидати досега са външният министър на Черна гора Игор Лукшич, бившият португалски премиер Антониу Гутериш, който до миналата година беше върховен комисар на ООН за бежанците, бившият председател на Общото събрание на ООН Вук Йеремич от Сърбия, бившият президент на Словения Данило Тюрк и Сърджан Керим, външен министър на Македония от турски произход.