САЩ подготвят обвинение в конспирация срещу WikiLeaks, пише в. New York Times.
Федералните прокурори, които се опитват да повдигнат обвинение срещу основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж за ролята му в разпространяването на класифицирани държавни документи, търсят доказателства за подбудителство в началните му контакти с анализатора от военното разузнаване, заподозрян за издаването на информацията.
Служители на министерството на правосъдието се опитват да установят дали Асандж е окуражавал или дори помагал на редник Брадли Манинг да извлича секретна информация на Пентагона и Държавния департамент от правителствена компютърна мрежа. Ако е така, те биха могли да го обвинят като участник в заговор за изтичането, а не пасивен получател на документите, който просто ги е публикувал.
Сред материалите, които прокурорите проучват, имало запис на онлайн разговор, в който Манинг твърдял, че директно комуникира с Асандж, използвайки кодирана интернет връзка. Манинг освен това твърдял, че Асандж му дал достъп до специален сървър, за да зареди някои от документите.
Адриан Ламо, бившият хакер, на когото Манинг се доверил и който накрая го предава на властите, заявил, че Манинг описвал тези взаимоотношения в разговори с него чрез текстови съобщения.
Списание Weird публикува откъси от записите на разговорите между Ламо и Манинг, но там тези твърдения липсват, отбелязва вестникът. Ламо ги преразказал по памет за New York Times, но казал, че не може да представи пълния запис, понеже ФБР взело твърдия диск, на който бил съхранен.
Откакто започнаха публикациите, министерството на правосъдието се опитва да намери начин да обвини Асандж в престъпление. Проучвани са няколко закона, криминализиращи разпространяването на информация с ограничен достъп при определени обстоятелства, като Закона за шпионажа от 1917 г. и Закона за компютърните измами и злоупотреби от 1986 г.
Но докато прокурорите са използвали тези закони, за да преследват хакери и издайници, те никога не са успели да ги приложат успешно срещу получателите на издадената информация, които са я предали на други - дейност, която попада под защитата за свободата на словото от Първата поправка.
Обвинявайки Асандж като участник в конспирация, прокуратурата ще избегне неудобните въпроси защо не преследва и традиционните медии или не разследва журналисти, след като те също разкриват информация, която според правителството трябва да бъде държана в тайна - например New York Times, който също е публикувал някои документи от WikiLeaks.
Знае се, че разследващите търсят доказателства, че един или повече души в Бостън са играли ролята на посредници между Манинг и WikiLeaks, взимайки диск, който той копирал, докато служил в Ирак, и по някакъв начин доставяйки го на сайта.
Междувременно WikiLeaks взима мерки да се дистанцира от твърдението, че активно подбужда хората да изпращат класифициран материал, променяйки формулировката на страницата за регистрация. WikiLeaks приема разнообразни материали, но не ги търси. Заличена е думата "класифицирана" от описанието на материалите, които приема.
"Изпращането на поверителни материали на WikiLeaks е безопасно, лесно и защитено от закона", е заменено с "Изпращането на документи на нашите журналисти е защитено от закона в по-добрите демокрации".
Сайтът се опитва и да се представи по-ясно като информационна (новинарска) медия. В старата страница рядко се споменаваше за журналистика, сега думите "журналист" и "новини" са използвани около 20 пъти.
Друго ново изречение подчертава, че документите се филтрират и анализират, а не се публикуват в суров вид. "Нашите журналисти пишат статиите си въз основа на материала, като осигуряват линк към подкрепящата документация, за да докажат, че са верни," пише сайтът.