Григор Димитров: Никога няма да забравя откъде съм тръгнал

Най-добрият български тенисист Григор Димитров за пореден път привлече вниманието на световните медии след чудесното си представяне на турнира в "Куинс Клъб" в Лондон, където стигна до полуфиналите. Ето какво сподели 21-годишният ни талант в интервю за специализираното списание Tennishead.

- Проби в топ 100 в края на 2011 г., колко по-трудно е на това ниво?

- Мисля, че е доста трудно. Когато навлизах в мъжкия тенис, мислех, че съм готов и че ще мога да се справя. Смятах, че всичко ще си дойде на мястото от само себе си и че ще побеждавам във всеки мач. Тогава наистина гледах по-повърхностно на нещата и ето защо се казва липса на опит. За моите стандарти годината не беше лоша, въпреки че можех да се представя и по-добре.

- Кой ти помага да се усъвършенстваш?

- Ами в момента тренирам в академията "Муратоглу" в Париж. Там съм от три години и половина. Наскоро се разделих с треньора си Питър МакНамара, с когото бяхме заедно дълго време. Върнах се при баща ми. Той винаги е бил мой треньор и винаги ме е подкрепял.

- Колко важна е връзката с баща ти?

- Имам нужда от човек, на когото мога да разчитам, и единственият такъв, когото познавам и на когото наистина мога да имам пълно доверие, е баща ми.

- Какво харесваш при пътуванията си за турнири?

- Не мисля, че е лесно да се води такъв начин на живот. Ще ви дам пример - понякога ако имаш една свободна седмица, не че започваш да се паникьосваш, но си задаваш въпроси за много неща и бих казал, че това е най-лошото време за един тенисист. От друга страна оценявам факта, че когато съм по турнири, съм сам, защото това не ми се случва много често.

- Трудно ли ти беше да напуснеш България?

- Смятам, че за мен беше доста лесно, защото аз напуснах България, когато бях много малък. Никога не съм изпитвал носталгия или нещо такова, което е малко тъжно, но просто при мен нещата се развиха по този начин. Преминах през няколко препятствия по пътя си дотук и чувствам, че вече мога наистина да бъда себе си. Мисля, че най-важното нещо е човек да бъде себе си.

- Харесва ли ти Париж?

- Обичам го. Париж е невероятен град.

- Предполагам, че не прекарваш толкова много време там?

- Да, миналата година си бях вкъщи само за четири седмици. Може да звучи смешно, но така стоят нещата.

- Все още чувстваш ли привързаност към България, въпреки че не живееш там?

- Да, за мен България винаги ще бъде България. Там съм израснал и никога няма да забравя корените си или откъде идвам. Животът ми като дете не беше лек - израснах в много малък град и не бях в най-добрата среда. По някакъв начин това ми се е отразило и сега, когато започна да живея разточително, веднага се спирам, от което съм много щастлив. Понякога срещаш добри хора, срещаш знаменитости и те ти казват: "Хайде да отидем еди къде си и да направи еди какво си", но изведнъж се усещам и се питам - какво правя? Това не моят начин, не е моята среда. Ето защо понякога хората си мислят за нас тенисистите - "о, те са голяма работа" и какво ли още не, но в края на краищата ние играчите сме просто хора като всички останали.

- Кой ти даде първата ракета?

- Баща ми.

- От спортно семейство ли си?

- Да, майка ми е бивша волейболистка.

- И детски учител?

- Да, майка ми също така учи децата как да играят волейбол. Баща ми също е треньор и той ме научи как да играя.

- Коя настилка предпочиташ?

- Бих казал твърдите кортове.

- На такива кортове ли си израснал?

- Не. В началото играех на клей. Нямам нищо против клея, но се чувствам по-удобно на други настилки, пък и повечето от турнирите са на твърди кортове. На клей се играе около 4-5 седмици в годината.

- Играе се и странно малко време на трева.

- Точно така. Обичам тревата и наистина се наслаждавам на турнирите с тази настилка. Един тенисист обаче трябва да може да играе на всички настилки.

- Какво би означавало за теб да играеш на Олимпиадата?

- Първо, мисля, че е престижно и разбира се такова нещо ще се отрази в биографията ти. Това, което е най-важно за мен, е да усетя атмосферата на Олимпийските игри. През тази година съм си го поставил като цел и искам да го постигна. Ако се класирам за Олимпиадата, вероятно ще бъда един от най-щастливите хора на планетата. Освен това Лондон е един от любимите ми градове, там съм печелил "Уимбълдън" и имам много хубави спомени.

- Какви други цели си си поставил?

- Ако трябва да бъда честен, това е голямата ми цел. Не искам да говоря за класиране в ранглистата и подобни неща, защото това е временно. Всичко може да се промени много бързо. Никога не знаеш, какво може да се случи утре - може да получиш контузия, да се откажеш. Въпреки това аз имам някакви цели и мисли в главата си. Трябва да подобря някои елементи в играта си и ако това стане, всичко останало ще дойде от само себе си. Ако се опиташ да предизвикаш късмета си, нещата може и да не се развият така, както ти се иска.